Творчеството на Хр. Ботев

В творчеството на Хр. Ботев основният мотив е робството и идеята за свобода основна ценност която осмисля човешкия живот, нравствен избор и пътищата на спасение.

В Ботевата поезия се съчетават библейски сюжети и образи, култът към идеята за свобода и легендарната образност.

* В стихотворението Майце си , образът на смъртта присъства още в началото, там тя е представена като изход от драмата на Аза. Формата е изповедна-син ридае пред майката в труден час. Чувствата които го изпълват-болка, горест, страдание, правят образа мрачен. Затова и жанрът е елегия. Елегията притежава строго лиричен и интимно съкровен характер. Основният мотив е оплакване, израз на страдание и изоставеност. Синът е напуснал дома и в него е останала само майката, която се тревожи, измъчва и страда. В центъра на изповедта стои едно особено емоционално състояние-нравствената невъзможност да се живее в такъв свят. Дълбоко в себе си героят е принуден да води друг, различен живот-живот на тайно страдание и мъчително душевно терзание. Прозрял истината за безпереспектива, той изисква майката да погребе илюзиите и избира бавното и продължително умиране и в това е неговата сила. Финалните стихове обобщават в най пълна степен свободната воля на лирическия аз.

* Стихотворението Към брата си е свързано с първото Ботево стихотворение Майци си, чрез мотива за страданието на лирическия герой Аз, но изповедната форма е отправена към саратника. Стихотворението се открива с мотива за свободата. Драмата Азът чрез образите на душата и сърцето душата тлее, а сърцето в рани. Тук виждаме образ на един страдащ, неразбран и самотен борец за свобода. Темата за народното тегло е разгърната чрез образите на плача и народния гроб. Гробът носи идеята за смъртта, за тоталното изчезване, за светите народни мъки.

* В стихотворението Делба срещаме образа на страдащия, неразбран и самотен борец за свобода. Подчертано е единството между лирическия Аз и адресата. Тук вече приятелят е намерен, той е оня,Аз когато е отворена душата-тайник. Последната делба на героите е смъртта. Да изпълним думата заветна-на смърт братко на смърт да вървим. За първи път смъртта се обвързва с националния идеал. Делба не е просто споделяне на трудности и идеали, това е разделяне на присмех от великото, на кумири от идеали, за които си струва да жертваш себе си, да тръгнеш по пътя на една смърт, белязана от достойна цел.

* В стихотворението До моето първо либе както и други стихотворения на Ботев виждаме диалози с майката, брата, саратника, но тук се прибавя и диалога с либето. Притежателното местоимение моето представя либето като образ, който конструира личния, интимния свят на Аз-ът. Подобно както в стихотворението Майци си и тук личното щастие е невъзможно, тук отново основна ценност е националният идеал, който заема върховна позиция. Стихотворението се гради на два основни мотива: любов и революция. Любовта е белязана със знака на отрицанието, тъй като според Ботев тя може да е равностойна на националния идеал.

* В стихотворението На прощаване са изразени вижданията на твореца за пътя към борбата. Тук основната идея е свободата и смъртта. Творбата започва с обръщение към майката, която е и изпращаща и посрещаща, тя е и в началото и в края на пътя на героя. Лирическият герой се опитва да я накара да разбере, че съдбата му е такава-предопределена и има основателна причина да поеме този път, като дава пояснение защо? Затова иска да поеме този път и изпитва силна болка от раздялата с всичко което обича. С обръщението прости ми, веч прощавай, юнака се сбогува със своята майка и иска прошка за страданието което ще и причини. Майката е тази която трябва да прости, да благослови и да изпълни неговият завет към по-малките. Но в същото време тя е горда със синът си героят-изпълнил не само синовният дълг, но и дълга към родината. Героят е поел по пътя на борбата за да го извърви до край. За него най-голямата награда е: да каже нявга народа, умря сиромах за правда

* Стихотворението Обесването на Васил Левски е силно емоционално. В творбата смъртта е представена като национална трагедия. Загинал е единственият и най-достоен син на родината. С неговата смърт умира и надеждата и мечтата за по-добро бъдеще. Мрачната картина пресъздадена с черните гарвани, които олицетворяват смъртта и траура, вълци виещи в далечината които одухотворяват връзката с подземният свят, и е допълнена с описание на зимната картина.

* В стихотворението Хаджи Димитър са представени най-съкровените виждания на твореца за свободата и смъртта. Началото на творбата е представена оптимистично Жив е тай жив е!, но след това идва пояснението потънал в кърви, лежи и пъшка, юнак с дълбока на гърди рана. Противопоставени са и пространствата горе и долу- Балканът е представен като символ на славата и героизма, а борецът умиращ за свобода свободен. Поетът рисува един свят на хармония и единство, в който се смесват приказното и реалното, природното и човешкото, преходното и вечното, с една единствата идея да докаже че: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира Хаджи Димитър е герой, който постига свободата с героичната смърт и така показва правилният морален избор. Героят е безсмъртен-извършил подвиг, страдащ в самотата си и за награда получава-признанието на потомците.

* Стихотворението Елегия е болезнено съпреживяване на страданията на народа, поразили душата и превърнали народа в безволеви роб, с началната метафора, творезът подтиква читателя към размисъл Кажи ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Постигнат е поразителен ефект: думата