ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА В 12. КЛАС НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Надя Маджирова

web

В продължение на повече от шестдесет години Багряна неотклонно твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от взискателно подготвени стихосбирки - Вечната и святата, Звезда на моряка, Сърце човешко, Пет звезди, От бряг до бряг. Нейният ярък поетически талант й дава възможност да изрази искрено и непосредствено богатия емоционален и духовен свят на страстна, търсеща и горда личност, на всеотдайна и бореща се за щастието си жена, неприемаща ограниченията на традиционните патриархални ценности. В образа на своята героиня тя въплъщава вълненията, поривите и мечтите на волната и дръзка жена, която въпреки своята слабост и уязвимост воюва за собствената истина, за правото да се отдаде изцяло на земната и пълнокръвна любов. Основните характеристики, станали емблематични за поетесата, произтичат от смелостта, с която тя интерпретира образа на жената и нейната любов. Греховна, но и свята е песента на Елисавета Багряна, според Иван Мешеков, както греховен и свят е образът на нейната вечна жена в творчеството й.

Багряна навлиза в българската поезия устремно и неочаквано и бележи новите й хоризонти през 20-те години на 20. век. Стиховете от първата й книга - Вечната и святата - 1927 г., са един от най-ярките показатели на художествения прелом в нашата литература, отразяват големите психологически и естетически промени в европейската поезия от началото на миналия век. Те са част от процеса на духовно разкрепостяване и освобождаване на човешката личност, на вътрешното й сродяване със земята, с простора, с движението, със смелите емоционални обрати като контрапункт на символистичната естетика. У Багряна връзката с поетическия изказ на символизма би могла да се открие в първите й стихове единствено в класическата организация на строфата и в някои фигури, но в същността си поезията й е нетрадиционна, спонтанно емоционална, с ударни интонации и езическа екстазност, неприсъщи за поетиката на символистите. Това е