ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - КРИТИКА НА СЛЕДООСВОБОЖДЕНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Мрачната и позорна епоха на първоначалното натрупване на капитали, потъпкването на възрожденските идеали и трагичната обреченост на всичко добро и честно намират своя съдник в лицето на Алеко Константинов. Болката от порочните явления поражда гнева на писателя, създава сатирика Алеко.

Своето творческо призвание той открива в изобличаването на социалните недъзи на епохата, когато всички са обхванати от мамоновата епидемия и гешефтарска страст. " С бясна сила препускат байганьовци, гороломовци, каменовци, в кипежа на страстите те изпъкват като нечиста пяна над обществения строй и престъпление ще е в такава епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна ( Алеко Константинов из рецензията към сборника разкази на Христо Максимов " Тъмен свят " ).

Естествено не само Алеко се заема с тази трудна и благородна задача. Заедно с писатели като Вазов, Стоян Михайловски, Елин Пелин и авторът на " Бай Ганьо " чрез своя метод на белетристично изображение - критическия реализъм - художествено анализира обществената действителност в България от края на миналия век. Голямата му заслуга се състои в това, че от всички свои съвременници той най - добре се докосва до социалните и психологически причини, обосновали възникването на байганьовския тип.

В онези години в България се създава типична гротесково - комедийна ситуация, извършват се обществено - исторически процеси, вътрешният механизъм на които определено съвпада с естествения път, чрез който се осъществява комичното. По думите на Чернишевски в основата на иронията лежи неочакваното сближаване на две далечни или противоположни понятия, но с не по