Биография

Георги П. Стаматов е роден на 25 май 1869 година в града Тираспол, Херсонска губерния, Русия. Детските си и юношески години Стаматов е прекарал в Акерман, Одеса и Николаев, гдето е учил в гимназията. Макар и роден в българско емигрантско семейство, Стаматов всъщност е бил закърмен с условията и психиката на руския живот, и езикът, на който той най-напред заговаря, мисли и се учи - е руският език. Дори, както се споменава в една биографична скица за него, Стаматов до шестнадесетата си година не е подозирал своя български произход. И едва след Освободителната война узнава това - когато неговият баща-юрист, Порфирий Стаматов, се преселил в България и постъпил на служба като Председател на касационния съд, през 1879 година. Три години след това младият Стаматов също дохожда в България и тук вече се залавя да научи своя бащин български език, който дотогава той не е знаел. Постъпва във Военното училище, завършва го успешно и сетне минава на служба като офицер в З артилерийски полк. Но немирният свободен дух на младия офицер едва ли е могъл да понася обезличаващите ограничения и дисциплина на казармата. И след кратка военна служба Стаматов сваля униформата, следва и завършва правото и става съдия какъвто е бил до скоро. Сега, напуснал вече службата, той живее като пенсионер в София и се занимава изключително със своята литературна работа.

Рано е проявил Стаматов своите литературни интереси и воля за творчество. Още като ученик в южнославянския пансион в гр. Николаев той се е увличал от руските класици Пушкин и Лермонтов, чел е също и големите романтици на 19 век - Байрон и Хайне. И под тяхно въздействие Стаматов почва да пише стихове, на руски език, а по-сетне, след седемнадесетата си година, и на български. През 1890 година Вазов е напечатал в своята Денница едно Стаматово стихотворение. Но също по това време вниманието на Стаматов бива овладяно от значителните представители на руската художествена проза. Той се зачита в Гогол, Толстой, Достоевски, Шчедрин, Белински, Гончаров. И може би истинската природа на Стаматовия творчески дар му е подсказала, че не в поезията е неговото призвание, а тъкмо в прозата, която му е давала широк простор да изрази своите идеи и настроения. Стаматов изоставя завинаги поезията и се залавя изключително за разказа, чийто признат майстор е той сега.

Едно от най-знчителните първи произведения на Стаматов е разказът му Вестовой Димо (1899). С безпощаден реализъм и убийствен сарказъм е възпроизведена в него атмосфера сред военните. Буржоазната казарма е по-страшна от всякакъв затвор, отношението на офицерите към войника-безчовечно. Дори за онова време смелостта, с която са изобличени офицерите прави впечатление. Безмилостният бой е тук обикнатото средство за възпитание. Офицерите са представени като тъпи и жестоки хора. Не само чрез техните