ЕП е един измежду малцината щастливци в нашата литература.Още приживе той има признанието на критиката,уважението на читателита,обичта на малки и големи.Той успява за едно десетилетие да създаде творби,които го утвърждават като най-значимия наш реалист и художник на българското село.
В своите разказаи ЕП майсторски вплита множеството добродетели,присъщи на българският народ.Терудът е жертвеност,битово-психологическа драма.Основна тема в разказите на автора е любовта м/у хората,обичта към народните песни,танци,обичаи.Любовта се преплита с мечтателността,докато самата тя не се превърне в мечта.
В творчеството си ЕП отделя особеноп място на труда.За героите му той е необходимост.Докато за Вазов трудът е добродетел,за Йовков-красота,то при ЕП той е жертвеност.Авторът сякаш ни въвежда в храм,където трудът е свещенодействие.Четсо той взема своите жертви.Атмосферата,която се създава,е най-близка до емоционалния градус на Яворовите Градушка и На нивата.Особено показателно в това отношение е делничната,но сълбоко разтърсваща драма на Боне Крайненеца от разказа На браздата.Трагедията на Боне е лична,но в нея се открива съдбата на цялото бедно селячество.ЕП винаги е лаконичен в характеристиките си.Той оставя героите сами да говорят за себе си.Способността на героя да говори с Белчо и Сивушка с топло човешко чувствп разкрива неговата душевна чистота.На пръв поглед в разказа липсва социален момент,но това е само привидно.Цялата същнсовт на селянина е подчинена на земята,от нейната щедрост зависи животът му.Безспорно с най-голяма задълбоченост и худ. Майсторство темата за труда е разработена в разказа По жътва.Тук,както във фолклора,най-хубавото момиче трябва да бъде дадно в жертва.В смъртта на Пенка на пръв поглед отново липсва социален елемент.Но както и при Боне трудът е жизнена необходимост:Слънцето е спряло огнено и немилостиво в небесата,но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци.По жътва е един от най-богатите разкази на ЕП.Прреплитат се много теми,които по-късно писателят разработва в самостоятелни творби.Тук настроението,което създават картините на природата и труда,не е така еднозначно определно,както в разказа На браздата.На убийствения труд е противопоставена любовта-нежното чувство м/у Пенка и Никола,топлотата в патриархалното сем.Ако в На браздата основното чувство е самотата и оттук произтича трагизмът на героя,то в По жътва ЕП поставя проблема за силата на драматичната любов,която сближава хората.
Любовта м/у хората е основна тема в творчеството на писателя,застъпена в разказите Косачи,Кумови гости,Самодивските скали,Сиромашка радост.Соц. драма на селянина е отстъпила на любовта м/у младите.Активно се изявява и завладява една друга страна на човешката природа-сколонност към мечтателност.очарователният живот в света на въображението и илюзиите,готовност за романтични жестове с вярата на победата на доброто над злите стихии.Изведнъж се оказва,че героите на ЕП имат и друго лице-те са силни,вътрешно способни хора,готови да направят своя избор под въздействието на страстта,която ги е завладяла.
В разказа Косачи дълбокото звездно небе отваря душите на героите към лъжовния свят на приказките,на мечтите и илюзиите.Българинът е търсач на красота и романтичният свят е дълбоко в неговата същност.Чрез образът на Благолаш е разкрит портретът на сладкодумеца,на народния певец-колкото и земен,колкото и скептично настроен да е човек,той носи в себе си мечтателя с неговия копнеж за красота и любов.Дрънченето нахлопатарчето на магарето в ракитака,тайнствените гласове на нощта се преплитат,сливат се с църкането на щурците и целият свят се събира в едно единствено име-Пенка,Пенка,Пенка....Любовта и думите на Благолаш подтикват Лазо да се върне при жена си.