ТВОРЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ИВАН ВАЗОВ

Художествена изявана един от най-драматичните и преломни периоди в националното ни развитие, творчеството на Иван Вазов остава не само като символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература, но и като неотделим елемент от историческата ни и културна памет.

Роден и възпитан в будна и демократична среда, в град със съхранени народностни традиции и опазен патриотичен дух, той превръща творчеството си в художествен израз на онова дейно и горещо родолюбиво чувство, което определя изявите му от неговите най-ранни младежки години.

Вазов превръща темата за националноосвободителните борби в основна тема на творчеството си-"Пряпорец и гусла", "Тъгите на България", "Избавленйе", и по-късните му творби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги", "Под игото".

Настъпилите след Освобждението политически партизанства и борби, утвърждаващите се користолюбиви и егоистични стремежи, идейното издребняване и духовното опошляване дълбоко нараняват чувствителното сърце на твореца и опредедят основните насоки в следосвобожденското му творчество.Реакцията срещу съвремието ражда критическите му разкази "Кандидат за хамама", "Епоха-кърмачка на велики хоря"-"Сладкодумен гост на държавната трапеза", Травиата,Тъмен герои. Тя осмисля идейно-емоционалния патос на стихотворенията "Векът", "Пустота", "Апатията"^ "Линее нашто поколение.Елате ни вижте". И колкото поетът е склонен към романтично идеализиране и хиперболизиране в носталгичния оглед към миналото, към героичните му върховни изяви ("Едопея на забравените",Под игото"),толкова той е подчертано правдив и критично безкомпромисен в социално-духовния и нравствен анализ на настоящето. Разочарованието от новата социално-политическа и идеино-духовна национална криза, настъпила след Първата световна война, предйзвиква нов особено болезнен прелом в творческото съзнание на поета. Вазов обръща погледа си "навътре", към собствената си душевност, към интимно-съкровения свят на човешкото си сърце. От този период датира стихосбирката му "Люлека ми замириса,в която той дава лиричен израз на емоционалните си преживявания.

Образът на България и съдбата на българина имат всеосмисляща стойност в богатото Вазово литературно наследство.Те са в основата както на идейно-тематичните му тьрсения, така и в художествената природа на поетиката му.В поезията на твореца могат да се очертаят различни тематични кръгове, но в тяхното привидно многообразие неизменно откриваме образа на родината-красотата на нейната природа богатствата на земята й, благозвучността на речта й, съдбата на народа й.

Темата за националноосвободителните борби на българина остава определяща в твордесдсия свят на Вазов. Разочарован от краха на възрожденските идеали, от общественото и политическо несъвършенство на новоосвободена България, дълбоко засегнат от нравственото деградиране и лесната "забрава" на светлите исторически личности. Вазов създава своята "Епопея на забравените, чиято