Зимни вечери

ТворбатаЗимни вечери на Христо Смирненски разкрива мрака и самотата на човешката душа.Още чрез заглавието се внушава идеята за студенина и мрак,еквивалент на нищетата и липсата на преспектива.Чрез този цикъл Смирненски създава лирическия персонаж на блуждаещия,отчаян и безтелесен човек.Представена е и болезнената раздяла с жаждата за живот.Творбата се състои от 7 части,в които последователно се редуват символични и реалистични елементи.

Първата част от цикъла представя мрачна и потисническа картина. Въпреки че тази част на творбата е по-обобщена тя успява да създаде усещане за не уютност,отчуждение,бедност и отчаяние.Чрез алитерацията на съгласнатар се внушават чувствата за пустота,мрак и обреченост:

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът.

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото,а образът на мъглата-сивата мъгла придава смисъла за нещастие и неяснота.Оскрежената топола представлява умъртвеното дърво на живота.Създава се вледеняващо усещане за враждебност и отхвърленост.Цветовата гама е предимно тъмна,мрачна и потискаща.Дори и звукът от снега по улицата е зъл и глух,което показва.че пътят е неоживен и пуст.

Втората част от цикъла е преход към социалното-конкретните измерения на града.Мъглата е свързващ елемент.Представена е драмата на едно работническо семейство,предопределена от мизерията и безизходицата.В този случай домът не е уютен и топъл,а е поставен на едно равнище с пътя,който носи смисъла за студенина,несигурност и нещастие.Човекът е обезличен-представен катоедър мъглив силует.От този дом се чуват писъци и молитви.Мизерията и нищетата са разрушили това семейство.Невинни жертви на съдбата са децата и майката.

Третата част на цикъла представя работещите цигани.Трудът носи идеята обречените на страдание сами да определят бъдещето си,да бъдат господари на живота си.Знаците на светлината са целенасочено