представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага.

Част от Тунис е заета от пустинни места. Според някои автори, от Тунис започва Сахара. Почти винаги небето над пустинята е безоблачно, но то рядко бива прозрачно синьо, поради наситеността на въздуха с фин пустинен прах. През деня пясъците и скалите се нагряват до 70 градуса (50 градуса на сянка), а вечер въздухът се охлажда много бързо. Резките колебания на температурата през денонощието водят до бързо и нееднакво разширяване и свиване на различните части на скалните маси, от което те се рушат. Понякога нощем това е съпроводено с големи трясъци, подобни на гръмотевици.
Високите плата и планинските вериги на пустинята представляват панорама с особена прелест. Златистожълтите дюни с техните сини и тъмно виолетови сенки, рязко очертаните стръмнини на високите плата и планински ридове, червеникавите, охреножълти и бели нажежени камъни правят неизличимо впечатление и създават незабравимия чар на пустинята. Още по-величествена е гледката, когато залязващото слънце залива с пурпурно-златни струи и синьовиолетови ни оттенъци хоризонта, докато върховете на пясъчните дюни се оцветяват от най-различно преливащи се багри.
През деня често духа вятър, който носи пясък и пустинен прах. Не са рядкост и пясъчните бури - хамсин и самум. Нощите почти винаги са съвсем тихи.

Типични за Сахара са твърде малките и нередовни валежи. На много места не падат дъждове в продължение на години. Интересно е, че в централните и южни части на Сахара не пада роса, въпреки големите колебания на температурата през денонощието.

ТоггарСахара не се състои само от дюни и пясък, както често се мисли. Дюните представляват едва 20% от повърхността и, 30% е каменна и планинска пустиня и 50% пясък и едри каменни отломки.