Чудомир

Туристи

- Да идем, Цвятко, да направим и ний един излет до Балкана! - думаше

един съботен ден на мъжа си мадам Гоца. - Целият град, куцо и сакато,

ходи въздух да промени и линията си да оправи, само ний кюхтим тука и

дебелеем. По-миналото лято още се канехме. Лятос обуща си купих, уж дано

тръгнем, а то!... Погледни се на какво си замязал от тлъстини, че и мене

погледни! Стига туй пусто лежане! Да идем утре! Съгласи се, защото инак

сама тръгвам с туристите. Сто и десет кила съм вече - не ща повече.

Тръгвам! Чу ли?

- Добре де, добре - изгрухтя бай Цвятко, обърна се на кушетката и

захърка отново като мотоциклет.

Разшета са мадам Гоца, заприготвя се, прати слугинята на пазара да купи

месо за кюфтета, сардели, кренвирши, халва, домати, краставици, пиперки,

свари 14 яйца, напълни една кутия с кайсиев мармалад без кожиците,

отряза и половината свинска луканка. И като прибави два хляба - единия

ръжен за регулиране на стомаха и другия обикновен, - мушна една матара с

вино, шише коняк, спиртник, кафе, килимче, мушама, долни дрехи, чорапи,

сапун, четка за зъби, клечки за зъби, вилици, ножове, две чинии,

вазелин, аспирин, йод и пудра за подсичане, натъпка раницата тъй, че

заприлича на нея самата. Вечерта ядоха рано и легнаха да спят.

Щом си легна, бай Цвятко заспа и захърка веднага. Мадам Гоца, или Оче,

както галено я наричаше мъжът й, обаче унесена в прелестите, които щеше

да й открие утрешният ден, заспа едва три минути след него и като взе

октава по-високо от бай Цвятко, захърка звучно и отмерено и тя.

На сутринта, като ги събуди слугинята, бай Цвятко се сети какво го

очакваше, изпъшка, отиде в кухнята да се мие и като видя ужасната

раница, политна да падне, но се задържа. След това с изражение на човек,

когото щяха да водят на заколение, почна да нахлува стария си ловджийски

брич, останал отпреди войните, който се оказа тесен и не можеше да се

закопчее под коленете, та стана нужда да го забожда с безопасни игли.

Облече и едно вехто палто, нахлу един каскет, надупчен от молци, и като

изпъшка пак, седна на миндера да чака нови заповеди.

Мадам Оче отначало беше решила да пътува без колан, но като помарширува

по нощница из двора и се убеди, че коремът й не върви в такт с краката,

а избързва напред, върна се в стаята и го сложи. После сложи в раницата

малко сланинка, два лимона, завърза и туристическите си обувки, които

щеше да обуе на края на града, помогна на мъжа си със слугинята да

натовари раницата и като се прекръсти и целуна котето, тръгнаха на път.

Любопитно да види похода на двамата знаменити туристи, слънцето тази

сутрин беше станало рано. Забил нос към земята под тежестта на товара

си, бай Цвятко го не виждаше. Накрай града само го почувствува, като му

припари на нагънатия врат; обърна каскета си обратно и запристъпя още

по-сърдито, със сумтене. Мадам Оче, доволна и весела, смени обущата си

под един орех, закрачи още по-енергично, като тананикаше:

- Балкани, дигай-те се... в нее-бе-са-таа!...

- Аха! Да се дигат! Нека се дигат! Аз... а... таквоз... по равното

едвам, че... Нека се дигат, да видим де ще му излезе краят! - ръмжеше

претовареният съпруг и пристъпяше като слон по прашното шосе.