Разказът По жътва поставя основния проблем за живота и саможертвата на човека. Още самото заглавие По жътва въвежда в селската обстановка и атмосфера Жътвата е свързана с труда на хората, който има свещено значение за православния свят, а житото е като метафора на живота то дава насъщния. Жътвата е свързана и с саможертвата. Хората които са на полето се жертват тъй като се трудят под палещите лъчи на слънцето.трудът на селяните носи и радост, и огромна болка И макар че слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, че жегата е страшна, че над равното Софийско поле трепери адска марана, селяните се жертват в затова че Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани и Бог ни помага! неуморно. Те знаят, че узрялото жито не чака... , Благодарност и надежда изпълва сърцата им - за по-добър живот, за спокойна година, за сигурно бъдеще. Затова, въпреки адската жега, се трудят и трудът им носи радост. Но освен тези универсални проблеми присъства и още един образ образът на песента, която от своя страна пък е символ на живота и любовта. Тя също е неотменно свързана с човешкия живот, но по един особен начин, защото за разлика от хляба, земята, труда, тя не е средство за живот, тя е смисъл на живот.

Описанието на песента показва майсторството на писателя : А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде . Песента не само символизира любовта, тя е средство за общуване, начин да бъде показана, тя е радостта в живота на хората.

Основното за Елин- Пелиновите разкази но тук е противопоставяне на смъртта и живота: Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Този неочакван завой всъщност сблъсква двата плана. Пенка умира на нивата по време на жътва . Пенка и Никола се обичат това е , за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма.

Фактът, че девойката умира в труда си, прави смъртта й благородна и красива: Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело да засени хубавото й лице Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове. Присъствието на белия цвят подчертава чистотата и невинността на Пенка. Както и в другите разкази на Елин Пелин и тук социалната определеност преминава в нравствена и то особено подчертано чрез сакралността на труда.

Но радостта много скоро е последвана от дълбока, съкрушителна скръб.

Пенка умира на нивата по време на жътва . Природата и тежкият труд отнасят още един човешки живот. Помрачена е радостта от богатата