Трудово право

Въпрос 1 Трудовото право като самостоятелен правен отрасъл.

В правната система ТП е един от сравнително новите правни отрасли, поради това, че дълго време предоставянето на работна сила се е уреждало от гражданското право като договор за наем на работна сила. Самият предмет предоставянето на работна сила, има съществени отлики от предмета на гражданските правотношения, поради което постепенно се създават отделни закони, уреждащи тази материя.

В България (Б я) тази закони започнаха да се създават във връзка със закрила на женския и детския труд (1905 год.). Най съществени от онова време са Наредба закон за трудовия договор от 1936 год. и Наредба закон за колективния трудов договор, също от 1936 год. През 1919 год. е създадена Международната организация на труда (МОТ), Б я става неин член през 1920 год. МОТ продължава своята дейност като орган към ООН. Всички ратифицирани и обнародвани от МОТ актове са самодействащи си актове, т.е. част от действащото право, по силата на чл.5 (4) от К` 91.

ТП като самостоятелен правен отрасъл има за предмет предоставянето на работна сила т.е. жив труд, а не резултатите от труда, както е при гражданските правоотношения. Предоставяне, а не престиране. Не е необходимо да се говори за прилагане на работна сила, а за предоставяне. От друга страна, работната сила има тази особенист, че е неотделима част от индивида, а оттук и спецификата винаги трудовите правоотношения (ТПО) имат личен характер, поради това работниците/ служителите, предоставящи работната си сила, се оказват в подчинение на работодателя. Тук това подчинение е между два частноправни субекта (тези заповеди не са АА). Предметът е очертан и в чл.1 КТ. Същинските ТПО това е предоставяне на работна сила. Освен тези същински ТПО, в чл.1(1) като предмет на ТП сапосочени и такива отношения, непосредствено свързани със същинските ( 1. отношения по придобиване на квалификация, уредени с трудовото законодателство; 2. отношения на сдружаване на работниците и служителите, съответните права на тези организации, отношенията на сдружаване на работодателите; 3. колективни трудови отношения; 4. въпросите по трудови спорове индивидуални, колективни; 5. контрол за спазване на трудовото законодателство; 6. отношения по видовете юридическа отговорност, при нарушаването и и др.). В чл. 1(2) !!! - разлика със служебните правоотношения. Комбинирани отношения сложебното правоотношение съществува паралелно с трудовото.

Разграничение между някои граждански правоотношения и ТПО дали предметът им е резултат или предоставяне на работна сила? Резултатът също има значение в ТП, но във връзка с определяне на трудовото възнаграждение. Когато лицето няма определено работно време, правоотношението е гражданско. В ТП имаме тристепенна скала (закон, ако нормите са диспозитивни, имаме доразвиване; колективен трудов договор; и още по благоприятен - индивидуален трудов договор). Законовата норма е винаги минимално необходимото. В много страни трудовото законодателство е сбор от колективните трудови договори на различни отрасли.

По отношение на предмета - съпоставяне по вертикала (в исторически план) и по хоризонтала; също предмет е и да се дадат предложения за усъвършенстване на правния отрасъл.

Функции на ТП - в чл.1(3) са посочени целите на кодекса, от тези цели могат да се изведат две функции на ТП: 1. закрилна функция тъй като работната работникът/ служителят е в подчинено положение. ТП се стреми да га закриля бива обща и специална (за деца, жени, трудоустроени). Тази специална закрила не дерогира общата, а се надгражда; 2. производствена функция отнася се до нуждите на производството и службата тъй като чрез ТП се цели развитието на икономическите отношения. Те действат в много по голяма степен върху трудовите отношения, отколкото обратното. Винаги се тълкува една норма (в чий интерес е създадена, кой интерес доминира и т.н.).

Възпитателна функция не.