Трудови ресурси в земеделското производство производство. Значение, определение, особености на земеделския труд. Състав и характеристика на работната сила в земеделието

Земеделския труд е съзнателна и целесъобразна човешка дейност за създаване на блага с цел задоволяване потребностите на обществото. Той е даденост и няма стойност. Но придобитите знания, образование, опит, квалификация определят стойността на работната сила и нейната цена. Формирането и изменението на работната сила се основават на трудовите ресурси. За тяхната численост се съди по населението в трудоспособна възраст от 16 до 65г. за мъжете и до 60г. за жените. Това е икономически активното население, което включва наетите работници и безработните които активно търсят работа. Трудът изпълнява икономически функции създава блага и социални функции умножава човешките способности и умения. Земеделския труд има особеностите на земеделското производство: сезонност; по-ниска специализация на земеделския труд, а от тук и по-ниска производителност на труда; ниска енерго и машиновъоръженост; трудна автоматизация на земеделския труд; подвижност в пространството; по-силно въздействие на природните условия /работа на открито/. Продуктивността на земеделския труд се определя от продуктивността на другите ресурси на земеделското производство земя, растения, животни, природно-климатични фактори. Работната сила включва всички лица в трудоспособна възраст чието здравословно състояние им позволява да се включат в земеделската дейност. Нейният състав включва: работодатели и самонаети лица; наемни работници и служители; безработните в земеделието. На състоянието на трудовите ресурси въздействат вътрешни фактори, повлияни от процесите протичащи в земеделието и външни фактори свързани с процеси извън земеделието. Качеството на трудовите ресурси се определя от придобитите трудови навици и опит в земеделския труд и от степента на образование, специализация и професионална подготовка. Структурата по възраст е важен показател. Тя се формира и изучава по отделни възрастови групи. В България тя е неблагоприятна поради трайна тенденция на застаряване на заетите в отрасъла. От структурата на работната сила по пол зависи развитието на земеделското производство. В отрасъла преобладава мъжката работна сила, като тенденцията е за намаляване на жените заети в земеделието и това се разглежда като положително явление. С увеличаването на модерните технологии в земеделието този процес се ускорява.