Трудности, съпровождащи стратегическото управление

Възможностите на стратегическото управление не са безгранични. Съществуват редица ограничения и трудности при неговото използване.

Първо. Зависимост на вземането на предварителни решения от структурата на властта, тъй като стратегията внася този елемент на рационализъм, който разрушава създадените във фирмата взаимоотношения и може да подкопае политиката на ръководството. Единствената реакция на организацията е да се бори против разрушаването на традиционните взаимоотношения и структурата на властта, без да решава задачите, които поставя пред нея външната среда.

Второ. Въвеждането на стратегическо планиране води до противоречие между старите видове дейности, осигуряващи печалба и новите дейности. Като правило в организациите няма нито традиции и склонност да се мисли и действа стратегически, нито съответната мотивация за това.

Трето. Стратегическото управление, поради своята същност, не може да даде точна и детайлна картина на бъдещето. Определяното при стратегическото управление описание на желаното бъдеще на организацията е съвкупност главно от качествени пожелания, тъй като организацията обикновено не разполага с информация, достатъчна за ефективно стратегическо планиране.

Четвърто. Стратегическото управление не може да бъде сведено до набор от рутинни правила, процедури и схеми. Поради това то се разбира и реализира от всеки мениджър в значителна степен по своему.

Пето. Изискват се огромни усилия и големи разходи от време и ресурси, за да започне в дадена организация процес на стратегическо управление. Трябва да се въведе и осъществи стратегическо планиране, което коренно се различава от разработването на дългосрочните планове, задължителни за изпълнение във всякакви условия. Необходимо е да се създадат служби, които да следят обкръжението. Службите по маркетинг, връзки с обществеността и др. придобиват изключителна значимост и изискват съществени допълнителни разходи.

Шесто. Рязко се увеличават негативните последици от грешки на стратегическото предвиждане. В условията на бърза смяна на характеристиките на външната среда, неочакваното възникване на нови възможности за бизнеса или заплахи и изчезването на възможности, които са съществували много години, цената за неверно предвиждане или за грешки при стратегическия избор може да бъде нейното изчезване от пазара. Особено трагични могат да бъдат последиците от невярна прогноза за тези организации, които функционират безалтернативно или реализират стратегия, която принципно не може да бъде коригирана.

Седмо. Често при осъществяване на стратегическото управление основно ударение се поставя върху стратегическото планиране. Това е съвършено недостатъчно, тъй като стратегическият план не осигурява неговото успешно изпълнение. Най-важната съставяща на стратегическото управление е реализацията на стратегическия план. Ето защо, организацията по принцип не може да премине към стратегическо управление, ако тя има, например, много добра подсистема на стратегическо планиране, но няма предпоставки или възможности за изпълнение на стратегията.

Стратегическото управление е инструмент, който може сериозно да помогне на фирмата, оказала се в условията на нестабилност, на университета, загубил престижа си, при сривове в осигуряване на обществения ред, в работата на системата за здравеопазване, на градското комунално стопанство и т.н.

То е сложно и потенциално мощно оръжие, с помощта на което съвременната организация може да противостои на променящите се условия.

Стратегическото управление по никакъв начин не допълва естественото поведение на хората, работещи в организациите и те се отнасят към него, по правило, без всякакъв ентусиазъм.