Трябва ли добрият лекар да е и добър човек

Агресия, насилие, катастрофи, убийства... Смърт... За нас всичко това се е превърнало в ежедневие. И може би не ни прави впечатление; по-трудно ни трогва; понякога не го и забелязваме до толкова сме свикнали с лошото. Човешкият живот вече не е ценност и ни присвива под лъжичката единствено новината за насилието или смъртта. Толкова лоши ли сме станали? Напълно ли сме изгубили човешкото в себе си?Наистина ли толкова рядко се срещат хора, у които доброто покълва и расте, които го съхраняват в себе си и напълно заслужено могат да бъдат наречени Човеци?

Трудно е в днешно време да сме добри, когато сме обградени от злото, когато виждаме кои просперират, кои живеят охолно, безпроблемно, леко; кои имат парите и възможностите да се развиват. От изключително значение обаче е да се опитваме непрестанно да се отнасяме човешки по между си. Абсолютно задължително е за онези, които работят с хора и най-вече с деца учителите, хората на изкуството, лекарите да се отнасят с учениците си, клиентите си, пациентите си и т.н., като с хора, възпитано и с нужното уважение.

Необходимо ли е наистина добрият лекар да бъде и добър човек?

Да, лекарите трябва да са добри хора, до толкова, че да отделят на пациентите си нужното внимание, да ти говорят спокойно, а не да се държат троснато. Не би трябвали да се слагат и знаци по-голямо или по-малко между хората, независимо от положението ни в обществото, а всички да сме равни в очите на лекаря, в чиито ръце е нашето здраве, а може би и животът ни.

Да, лекарят ни трябва да е всеотдаен в професията си и да се отнася любезно с пациентите си, но не може да бъде чувствителен и емоционален човек.

Всеки, влизайки в кабинета на лекаря иска той да бъде усмихнат, мил и грижовен, но това не винаги е възможно, имайки предвид колко тежка, не само физически, но и психически, е работата му.

Хората отдали се на тази професия ежедневно се сблъскват лице в лице със страданието, със смъртта. В техните ръце са животът и здравето на много човеци; често от решението на лекаря зависи как ще протече за в бъдеще животът на човека, легнал на болничното легло и този на неговите близки. Ако всеки един от тях изживява болката и мъката на пациентите си и страда заедно с тях, то тогава той няма да прояви профисионализъм, няма да може да взема рационално решение, когато е нужно, а ще се повлияе от съчувствието си.

Всяка секунда, в която медикът се поддаде на емоциите си, би могъл да допусне грешка, която да отнеме живот. Лекарят няма право да се поддава на чувствата си (съчувствие, болка, мъка) защото това няма да е проява на професионализъм.

За нас, пациентите, е достатъчно това, когато влезем в кабинета на личния си доктор, той да запази добрият тона на общуване, да даде всичко от себе си да ни помогне, да ни предразположи спокойно да говорим с него, а не да ни накара да побързаме с обясненията си , тъй като остават 15 мин. до края на смяната му.

На първо място лекарите трябва да бъдат изключително отговорни хора, защото както и ние, така и те допускат грешки, но техните са от изключителни значение, затова трябва да проявяват отговорност. За съжаления в днешни дни все повече хора умират от лекарски грешки и все повече глупави и безотговорни хора са допуснати в болниците. Според социологично проучване около 200000 души годишно в САЩ умират от странични ефекти на лекарства, за сравнение, умрелите в САЩ от нелегални наркотици са десетки пъти по малко.Това говори красноречиво за некомпетентността на голяма част от лекарите не само в САЩ, но и в много други развити страни.

В лекарските очи всички трябва да сме еднакви, равни, да виждат в пациента човек, не богаташ, звезда, бедняк или просяк. Когато се обърнем към тях със зов за помощ, те трябва да дадат всичко от себе си, за да ни помогнат, без да гледат колко допълнително сме сложили в пликчето между кутията бонбони и бутилката с уиски.