Тропи и стилистични фигури
| Литература_Други | 2009-12-02 | 259 сваляния |
17. Тропи и стилистични фигури.
Учението за тропите възниква в пределите на античната риторика, в дела, който се занимава с обработката на езика тропите допринасят за убедителността на речта. Към тропите спадат метафората, метонимията, синекдохата, а също и иронията; по-късно епитетът, сравнението и др.
Според Аристотел: Метафората е загадка.
Метафората е съкратено сравнение.
Природата на метафората като троп е генетично свързана със сравнението. Например: Лъвът се хвърли. Всеки троп е троп в даден контекст.


Ахил е храбър като лъв.
подлог на сравнението белег на сравнението термин на сравнението
Общият признак се нарича белег на сравнението. Понякога белегът е пропуснат тогава говорим за съкратено сравнение, когато не е разгърнато сравнение.
Т.е. в Лъвът се хвърли терминът е застанал на мястото на подлога и го е преименувал чрез себе си. Терминът разширява смисловия си обем, благодарение на което чрез него въз основа на общи качества се извършва и метафоричното преименуване, което е преименуване по прилика, по сходство.
Метафората има оказионална природа /т.е. на не общо употребим знак/. Обикновено при нея има дума, употребена в казуалното /общо употребимо/ си значение.
Зимата пее
А опора /зимата/
в образ
а тема /свистящ мелодичен шум на вихъра/


А опора в образ
а тема В човекът
Метафората е антропометрична винаги съотнасяме с човека и човешкото. Асоциативната връзка между а и в сближава и А и В.
Въображението вижда общото в различното. Активността на въображението се нуждае от друга активност по отношение на езика, и това поражда една двояка и единна активност. Въображението активизира микросемите, които са факултативни, към архисемата. Извършва се преструктуриране.
Истинска метафора е езиковата метафора. Метафорите могат да бъдат едночленни и двучленни. В едночленните метафори темата трябва да се открие. Най-често тя е глаголна, но не е задължително. При двучленните метафори темата е експлицирана и има отношение на включване или тъждество /макар и частични/.
Според Аристотел: Да създаваш метафори е белег за талант.
Метафората може да се износи. Тогава говорим за лексикализирани /износени/ метафори катахреза, например ухо на игла, нос на кораб, гребен на вълна, гърло на бутилка.
Особен вид метафора е синестезийната метафора, например хладен прием, кисело настроение.
Метонимията има същата контекстуална природа и е плод на творческата роля на въображението. Тя също има естетическа функция.
Върхът отговори с други вик Ура!
Няма прилика по сходство. Преименуването се извършва въз основа на постоянна връзка между нещата и явленията, благодарение на която то става възможно. Връзката може да бъде по място, по време, по вещество и т.н. Следствието преименува причината.
Синекдохата се схваща като разновидност на метонимията. Преименуването се извършва въз основа на количествено отношение когато част замества цяло говорим за стесняваща синекдоха, а когато цялото замества част за разширяваща синекдоха.
Особени видове метонимии:
Те с мъка дочакват покорни зори
и тръгват по друма на хиляден град,
в очите им свети безумната жад
да бъдат смирени, да бъдат добри.
Тълпите, Н. Лилиев
Постоянна е връзката между тълпите и времето, по което тръгват по пътя. Епитетът е прехвърлен, т.е. говорим за метонимия на преместеното прилагателно.
В стихотворението Апокалиптично на Иван Цанев има следния стих: Войни, освиенцими, пепелища В този пример единичното назовава общото, т.е. в случая говорим за антономазия, която е вид метонимия. Антономазия са и изрази като Бай Ганьо, Тартюф и т.н. за хора, на които са присъщи качествата на тези герои.
Думите, употребени в преносно значение, се наричат тропи.
Тагове от реферата: игури, ениет, тропи, истни











