17. Тропи и стилистични фигури.

Учението за тропите възниква в пределите на античната риторика, в дела, който се занимава с обработката на езика тропите допринасят за убедителността на речта. Към тропите спадат метафората, метонимията, синекдохата, а също и иронията; по-късно епитетът, сравнението и др.

Според Аристотел: Метафората е загадка.

Метафората е съкратено сравнение.

Природата на метафората като троп е генетично свързана със сравнението. Например: Лъвът се хвърли. Всеки троп е троп в даден контекст.

Ахил е храбър като лъв.

подлог на сравнението белег на сравнението термин на сравнението

Общият признак се нарича белег на сравнението. Понякога белегът е пропуснат тогава говорим за съкратено сравнение, когато не е разгърнато сравнение.

Т.е. в Лъвът се хвърли терминът е застанал на мястото на подлога и го е преименувал чрез себе си. Терминът разширява смисловия си обем, благодарение на което чрез него въз основа на общи качества се извършва и метафоричното преименуване, което е преименуване по прилика, по сходство.

Метафората има оказионална природа /т.е. на не общо употребим знак/. Обикновено при нея има дума, употребена в казуалното /общо употребимо/ си значение.

Зимата пее

А опора /зимата/

в образ

а тема /свистящ мелодичен шум на вихъра/

А опора в образ

а тема В човекът

Метафората е антропометрична винаги съотнасяме с човека и човешкото. Асоциативната връзка между а и в сближава и А и В.

Въображението вижда общото в различното. Активността на въображението се нуждае от друга активност по отношение на езика, и това поражда една двояка и единна активност. Въображението активизира микросемите, които са факултативни, към архисемата. Извършва се преструктуриране.

Истинска метафора е езиковата метафора. Метафорите могат да бъдат едночленни и двучленни. В едночленните метафори темата трябва да се открие. Най-често тя е глаголна, но не е задължително. При двучленните метафори темата е експлицирана и има отношение на включване или тъждество /макар и частични/.

Според Аристотел: Да създаваш метафори е белег за талант.

Метафората може да се износи. Тогава говорим за лексикализирани /износени/ метафори катахреза, например ухо на игла, нос на кораб, гребен на вълна, гърло на бутилка.

Особен вид метафора е синестезийната метафора, например хладен прием, кисело настроение.

Метонимията има същата контекстуална природа и е плод на творческата роля на въображението. Тя също има естетическа функция.

Върхът отговори с други вик Ура!

Няма прилика по сходство. Преименуването се извършва въз основа на постоянна връзка между нещата и явленията, благодарение на която то става възможно. Връзката може да бъде по място, по време, по вещество и т.н. Следствието преименува причината.

Синекдохата се схваща като разновидност на метонимията. Преименуването се извършва въз основа на количествено отношение когато част замества цяло говорим за стесняваща синекдоха, а когато цялото замества част за разширяваща синекдоха.

Особени видове метонимии:

Те с мъка дочакват покорни зори

и тръгват по друма на хиляден град,

в очите им свети безумната жад

да бъдат смирени, да бъдат добри.

Тълпите, Н. Лилиев

Постоянна е връзката между тълпите и времето, по което тръгват по пътя. Епитетът е прехвърлен, т.е. говорим за метонимия на преместеното прилагателно.

В стихотворението Апокалиптично на Иван Цанев има следния стих: Войни, освиенцими, пепелища В този пример единичното назовава общото, т.е. в случая говорим за антономазия, която е вид метонимия. Антономазия са и изрази като Бай Ганьо, Тартюф и т.н. за хора, на които са присъщи качествата на тези герои.

Думите, употребени в преносно значение, се наричат тропи.