Елин Пелин

Трите баби

Баба Еленица,

от златна Златица,

с възелче в кривачка

тръгнала при врачка.

Стара баба Рада

от Клисура града,

с сливици сушени

във една торбица

и гърненце малко

с крушова чорбица,

дълъг път тръгнала

при син у София,

земен за топчия...

А стрина ви Дивда

от Голяма Кривда,

с болки в стари плещи,

лек тръгна да дири

по бани горещи...

Едната нагоре,

другата надоле,

трите се срещнали

сред Софийско поле -

приятелки стари

от млади години

и малко роднини.

Сред широки друми

спрели се на думи,

на почивка кратка,

на приказка сладка.

Че въпроси бързи,

че радост, че сълзи,

одумки грижовни

и случки различни

от света лъжовни.

- Какво си, що правиш,

ожени ли Петко?

- Слава богу, тетко!...

- Ама ти що чиниш,

кума Еленице?

- Добре съм, кумице!

- Как живееш още?

Порасте ли Пенка...

вече да те поще?

- Чух, че се помина

твоята етърва

през велики пости?

- Е, бог да я прости!

- а пък аз тепърва

ще ставам свекърва.

Разговори сладки

и въздишки кратки,

смехове и сълзи,

отговори бавни