Елин Пелин

Тримата глупаци

Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба. Вървели, вървели три

дни и три нощи. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и

се маят:

- Бре, що ли е това, нане?

- Трябва да е нещо за ручане!

- Ка-ще да е за ручане... То е за игране, за търкаляне...

- А, сетих се, това е камилско яйце. Хайде да го измътим.

И захванали тримата глупаци да клечат на яйцето един подир друг, да клечат - да

го измътят.

Мястото било стръмно и не знам как, тиквата се изтърколила, та тука, та тамо,

та блъс - в един храст.

Из храста изскочил заек, свил уши, вдигнал опашка и побягнал.

- Камилче, камилче!... Измъти се! - завикали тримата глупаци и хукнали подир

заека да го гонят, да го хванат.

Било поле - свършило се. Свил заекът в гората, свили простаците по него.

Гората била гъста и заекът се скрил.

- Ха сега де! Какво да правим? - казал най-умният. - Да се върнем, да вземем

секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората, да хванем камилчето.

Речено-сторено.

Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да

секат гората.

- Както съм наточил секирата, веднъж да замахна, сто дървета ще отсека -

похвалил се единият.

- А пък аз, както съм наточил моята... веднъж да замахна, половин гора ще

падне! - казал вторият.

- Е-хе - присмял им се третият, - пък аз моята да повдигна и цялата гора ще

падне...

Препирали се, препирали се, докато се скарали. Насреща им иде един поп с кобила

и жребче.