Аз съм третият най малък брат .В нашия двор растеше едно ябълково дърво, но то не беше като другите ябълки , а беше златна.Всяка година през нощта раждаше по една ябълка.Когато ябълката започнеше да блещука пристигаше ламята и я атнасяше някъде.

Един ден баща ни ни събра и ни каза ,че той никога не е могъл да откъсне от златнота ябълка заради ламята.Каза дано ние имаме късмет.Тогава най големият ми брат попита баща ни кога ще узрее златната ябълка.А баща ни каза ,че ще узрее щом пропеят първи петли.най- големият ме брат каза на баща ни да му даде лъка и стрелите.той щеше да убие ламята.баща ни му даде, но не вярваще ,че ще успее.Най- големият ме брат грабна лъка и приготви една стрела и легна под дървото. Малко преди да пропеят първи петли върху най горното клонче се появи ябълковото зърно и бързо започна да расте. Щом пропяха първи петли задуха сънен ветрец и най- големият ми брат заспа дълбоко. Тогава с гъм и трясък пристигна ламята и отнесе ябълката .

На втората година се случи същото и със средният ми брат.

На третата година аз излезнах да пазя ябълката.Аз се качих на дървото и се скрих в клоните.В полунощ в най горното клонче се появи ябълковото зрънце и бързо започна за расте.Пропяха първи петли и с шуми трясък пристигна ламята. Тя отдалече погледна иси помисли че тази година никой не пази златната ябълка и не изпрати сънния ветрец.Аз стоях между клоните с опънат лък.когато ламята се доближи и разтвори уста да лапне ябълката , аз пуснах стрелата и тя прониза езика и.Ламята изрева и избяга.тогава аз откъснах ябълката и я атнесох на баща ни.