Три причини поради които искам да порасна

Напоследък много често ми се случва да се чувствам объркана и подтисната. От света ,в който живея.

В нашата страна ,както и по света ,има много насилие. То засяга и децата ,и възрастните. Всички ние сякаш се чувстваме късметлии ,щом успяваме да доживеем до следващия ден. Бандити пребиват до смърт възрастни хора. Ограбват ги ,палят домовете им. Децата в училище се бутат по стълби ,бият се брутално ,нараняват се ,посягат на живота ,или отнемат живота на довчерашен приятел. Понякога ,само защото ги е ядосал или е имал по хубави дънки. Ако някой реши ,може да те нарани по много начини ,независимо дали физически ,или психически. В днешно време никой не е напълно защитен. Можеш да ходиш по улиците с по двайсет телохранители от всички страни и това отново да не ти гарантира сигурност. В такъв момент единственото ,което можеш да направиш ,е да запазиш спокойствие и да се бориш до край ,за да можеш да оцелееш и да се предпазиш от агресията на насилника.

Насилието може да причини както физическа ,така и емоционална травма върху жертвата. Обидата и подигравката са също неизменна част от взаимоотношенията ни на улицата и в училище. Те причиняват не по малка травма върху психиката на момчето или момичето ,към което са насочени. Унижават достойнството му ,карат го да се чувства неразбрано ,самотно ,унизено. А нали животът на човека е единствен и ценен? Нали всеки има право да се радва на света и да мечтае?

Често си мечтая да порасна и да променя обществото ,в което живея. Първата от причините , е че смятам ,че ако съм по