ТРИ ОБРАЗА В РОМАНИТЕ НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ

ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ

Когато четем Железният светилник или Преспанските камбани, ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното непреодолимо и трайно влияние.

Писателят е съумял да насели с живи хора малкото македонско градче Преспа, показал ни е как живеят тези хора в годините на Кримската война, как се любят и мразят, как се борят за свободата си. Рамката в романите на Талев не е широка. Той като че се е затворил в тесните калдъръмени улички на градчето и му е трудно да прескочи към ширналия се безкраен свят. Но в замяна на това писателят е задълбал в самата същност на живота. Без да бъде пленник на сухите контури на историческите факти, без да се стреми да изгражда пъстра, богата и многолюдна тълпа от герои - исторически лица, - с помощта на няколко образа писателят е успял да ни разкаже много за епохата. Той не тръгва от историческото събитие към народа, както мнозина автори на исторически романи, а като ни показва живота на народа, кара ни да почувстваме как бавно, постепенно зрее голямото събитие. И по този начин писателят не се задоволява с илюстрирането на историческите събития, не превръща произведението си в историческа хроника, а в правдива, дълбока картина на епохата. Неговото въображение не подскача от един исторически факт към друг, от една историческа личност към друга, за да ги оцветява и сглобява, а, напротив - в смел и волен летеж то създава образи, наднича в най-съкровените гънки на живота.

Сполучливите герои на Д. Талев са с интересни, задълбочени и вярно изградени характери. Писателят съзнателно е отделил и подбрал герои с такива душевни черти, които с най-голяма нагледност разкриват връзката на образа със социалния живот и епохата. И затова при ограниченото число на действащите лица в романите на Талев са разкрити много съдби от онова далечно време, видяно сякаш в неочакван, но дълбок разрез.

Наред с това писателят е успял и да одухотвори героите си, да им вдъхне душа. Ние виждаме тези хора с мислите им, със съмненията, колебанията, вярата и надеждите им. Те се изправят пред нас като живи и затова не можем да не се радваме или страдаме заедно с тях. Те произвеждат върху ни впечатление за действителност.

Ето защо за тях може да се говори като за дадености, като за реално съществуващи характери. И ако една от най-важните задачи на писателя е да изгради цялостни характери, то и една от най-важните задачи на критика е да разкрие същността на тези характери.

В настоящата статия няма да се спираме на всички герои на Д. Талев. Ние