Не съм добре, усещам. Лошо ми е знам го. Уморих се. Заспивам. Сънят е прекрасен остров сред реалността, където миналото и бъдещото се сливат. Кога беше 3 март? Вчера? Днес? А ето го толкова близко е бил до мен. Но защо ми е въобще? Има ли значение, че е точно той 3 март? Не може ли да е 19 02 1878 или пък 17 06? Какво беше това последното а, да, тогава руснаците се насочили към Свищов, който станал първият освободен град. Мен какво ме интересуват тия глупости? Да не би те да ми направят по-красив сънят? Спя добре, когато съм се наял поне веднъж в деня. Тези дати няма да ме наситят, а днес още не съм ял. Дори и историк да бях, пак нямаше да имам нужда от тях. Вярно, за справки и за информация щях да ги знам, но те са сякаш откъснати от нещо и сами нищо не представляват числа, календарни дати. Може би говоря така лошо, защото с историята не сме се обичали много. Или поне така изглеждаше отстрани. Изцяло й се отдадох. Всичко правех за нея като по-малък не си гледах сериалчетата, а учех, не спях(любимото ми занимание!), а учех, а когато се унасях, бълнувах години и личности 17 04 1878 сформирането на Българското опълчение, начело с Н.Столетов; 25 06 Търновско освобождение, 7 06 начело с ген Гурко се овладява Шипченческия проход. Всичко си знаех. Накрая ме скъсаха, защото забравих, че на 19 01 1878 руската дипломация принудила представителите на Високата порта да подпишат Предварителни основания на мира. Признавам важно беше, но от толкова незначителни подробности се губи нишката, ако въобще има такава. Всъщност историк станах и зная, че не са незначителни. Винаги съм вярвал, че ако можехме да попитаме преди 128 години старозагорци дали 10 07 е значимо събитие, със сигурност щяха да го представят като световно, неповторимо, единствено, просто защото е било съдбоносно тяхна съдба. Така както за мен днес е важно дали ще си легна да спя, или пак до посред нощта ще бълнувам, така и е било за тогавашния българин дали още няколко века ще спи, или ще се събуди от робския си сън. Как литературно го казах само да се удиви човек.

Колко гнусно и непоносимо досадно изглежда илюзорната, фалшива връзка между поколенията вчера и днес, ако всичко свършваше просто с това 3 03 1878 чрез Санстефанския мирен договор България е била освободена. Да, винаги ще има будители и хора с признателно и патриотично сърце, което е заложено сигурно дълбоко във всеки един от нас. Но не е в това проблемът. Той се крие зад липсата на истинския смисъл за нещата. Има 3 март. Има българска нация днес. Няма идея. Къде си? Не те виждам. Нищо, дай си gsm или e-mail. Не те чувам. Определено не си вкусна. Миришеш ужасно. Непоносима си...Затова човек не може да те възприеме...лесно...трябва му да се отрече от себе си...за едната идея. Какво всъщност е значението ти, каква е идеята ти? Имаш ли въобще замисъл, или безцелно и без никаква полза витаеш във времевото пространство и ме обсебваш. Знам, че те има. Прощавам ти, че си ужасна. Заради теб крещя по улиците като ненормален: а вий...вий сте идиоти! Понякога дори и те обичам Отечество мило любя,/ неговия завет пазя; / но себе си, брате, горя,/ тия глупци като мразя. Това е българската национална идея свобода и смърт юнашка! Знам, че те има. Но защо си ми; защо те има; за кой си важна; на кой ще свършиш работа...Стига заблуди и безплътни възхвали българинът е горд, че е свободен, българинът тачи