Транспорт по Черно море
Б-я има 378 км. брегова ивица по Ч море. Тя дава възм за р-е на прист трансп инфрастр и наличието и е наше нац богатство. Бургаското прист влиза в експлоатация едва през 1903 ., а Варненското — през 1906 .По време на Втората св война корабите.ни били потопени. Официално за морски страни се признават само тези, които имат кораби с общ тонаж над 100 хил. бр. р.т. Този тонаж е достигнат през 1961 г. и оттогава България е призната за морска държава. Това ни даде възможност да членуваме с право на глас в ИМКО — организация за запазване на човешкия живот по море. След 1961 г. бълг морски тр се развива с мн по-бързи темпове. Той използва както кораби, построени в нашите корабостроителници, така и закупени от някои държ.Черноморският ни бряг е слабо разчленен, като с най-голямо транспортно значение са Бургаският и Варненският заливи. По бълг крайбрежие рядко се наблюдават високи щормови вълни. Замръзването на морските крайбрежни води за разлика от водите на р. Дунав е рядко явление. В усл на съвр научно-техн прогрес морският ни тр функц целогодишно.Това се отразява върху себес-стта на превозите, Преимуществата на морските пътища пред сухоземните се изразяват в това, че те са естествени и не изискват предварителни средства за тяхното изграждане и поддържане. Пропускателната им сп-ст е огромна. При движ на корабите не се губи енергия за преодоляване силата на тежестта, както е при автом и жп трансп инфрастр. Бълг крайбрежие предлага относ благоприятни условия за корабоплаване. Наличието на заливи и езера е важна предпоставка за изграждането на съвременни пристанища. Най-удобни са Бургаският и Варненският залив, където са построени нашите най-големи пристанищни комплекси. Шелфовата ивица е доста широка. Поради малката й дълбочина възможностите за приемането на кораби с много голям тонаж са ограничени. Във връзка с използването на плавателни съдове над 50 хил.т; дедуейт (водоизместване) в перспектива е възможно строителство на пристанища извън акваторията на заливите, т.е. в по-дълбоки води (напр на север край Шабленското крайбрежие). Това строителство е много капиталоемко. Едновременно с това ще се запазят плажовите ивици за курортно-туристическо дело Морето със своите хидроложки и климатични особености също влияе върху корабоплаването. Например малката соленост е от знач, т к предизвиква по-слаба корозия на корабите. Двете течения породени от нееднаквата плътност на водата и действието на ветровете, забавят или увеличават скоростта на корабите. В климатично отнош год и сезонните колебания на темпер практически не оказват влияние върху корабопл. Вредни са вълните, които нанасят доп щети на морския флот. Мъглите са рядкост (пролет и есен). Общ-ик усл и ф-ри влияят върху р-ето па морската ни тр инфрастр. Ежегодно Б-я отделя недост инвестиции за р-е на прист комплекси, за реконструкция и модернизация на корабните места, за закупуване на по-високопроизводителна товарно-разтоварна техника, за разширяване на откритите и закритите складови площи. Морският тр от геогр гледна точка е най-сложният, поради това, че морските пътища в Световния океан не са точно определени както жпътните и шосейните. Те се „следят" от капитаните и са под силното влияние на разнообр геогр усл. Чрез морския тра се осъще два вида корабопл: 1 крайбрежно (каботажно) - между бълг пристанища от Каварна до Ахтопол 2 външнотърговско — между Б-я и др д-ви. Морският ни тр е преди вс м/уконтинентален. Значит товароподемност на корабите и голямата пропуск сп-ст на водните пътища опр бързото р-е на морската ни подсистема. Тя заема първо място в извършената работа от тр с-ма на Б-я. Той се оказа ик най-изгоден при превоза на масови товари на далечни разстояния.Осн док регламентиращи морското корабопл.Орг-я на кораборл. 2.1. Конвенция на ООН по морско право- В нея се определят правата на морските и не морските държави. Дефинира се и понятието “вътрешно-морски води” – тези на терит на дад държ до изходните линии.Държа има пълен и изключителен суверенитет в/у вътрешните си води. Крайбрежни морски води – от изходните линии 12 морски мили навътре в морето. Съотв държ опр реда и коридорите, по които чуждестранни съдове могат да посещават крайбрежните й води. Изключителна ик зона – от изходните линии 24 морски мили в морето. В нея държ може да извършва превози, лов и риболов, да строи изкуствени съоръжения, да проучва и експлоатира прир богатства и да прави научни изследвания.Свободно море – може да се използва от съдовете на вс държави, без дискриминация по отнош на нац . 2 конвенция на ООН за превоз на товари по море – 1978 г. – с нея се унифицират изискванията към морските търговски съдове – за екипажи и док. 3. Брюкселска конвенция относно коносаментните превози. 4“Закон за водните пространства на Р Б-я” 5Кодекс на търг мореплаване (проект на закон за водния транспорт)ТРР в морските пристанища-те могат да се извършат от клиента, превозвача или посредник (спедитор). Тези опе се изв въз о-ва на нормите:2.1 Норма за едновременна обработка на корабите – тя зависи от дължината на кейовия фронт. 2.2. Норма в тонове за корабо-денонощие – зависят от вида на обраб стоки, вида и типа на обработ кораб и от вида на операцията (разтоварването е по-бавно).2.3. Обичайни норми на пристанищата – въз основа на тези норми се опр сталийния срок.Стриктното спазване на карго-плана е задълж по сл причини:1) За да се гарантира сигурността и безопасността на плаването; 2) За да се определи обсега на отговорността на превозвача; 3) За да се уредят правилно фин взаимоотн м/у стр по д-а. Приключването на оп се извършва с акт за натоварв/ разтоварване. Договор за превоз на стоки по море – коносамент– той изпълнява 3 функц:.1. Транспортна – доказ за сключен договор за превоз;2. Стоково-разпределителна ф-я – позволява да се смени собствеността на стоката;3. Доказателствена функция – с издаването му се доказва, че рисковете са прехвърлени от изпращача върху превозвача. Коносаментът може да е именен, ордерен,линеен, бордови,локален,директен. Чартър – това е договор за наемане на плавателен съд или част от него. Класически видове чартър – рейсов-наема се кораб за определен рейс. Time чартър –за опр период от време Съществува тенденция за непрекъсната специализация на флота, к се потвърждава от структурата на флота по основни типове съдове.. Танкери,Балкери (за насипни товари), Балк-танкери –смесени, Съдове за генерални товари, Контейнеровози, Газовози-за втечнен газ), Химовози Тенденция за застаряване на флота Класификация на танкерите: 1. Малки.2. Medium CC3. CC 4. Large CC 5. Very Large CC6. Ultra Large CC Класиф на прист по обраб товари (млн. тона / г.):1. Ротердам 2. Кобе 3.Сингапур 4. Шанхай Фрахтов пазар – специфична сфера, на която се търсят и съответно се предлагат морски превози и морски корабен тонаж. Предмет на фрахтовата сделка са превозите. Търговските съдове многократно участват на пазара за определен период от време. | Организация на товарните превози. Товарни превози по море Морският тр има изключ знач-е за р-ето на м-ун търговия поради факта, че обслужва ок 80 % от превозите по стокообмена м/у отд д-ви в целия свят. Това се дължи на неговите технико-ик и експлоатац предимства, които се изразяват в сл:• Висока икономичност и ниска себест-ст - резултат от голямата товароподемност, сравнително ниските р-ди на ГСМ на единица трансп товар и най-благоприятното съотнош м/у собств тегло на тр средство и теглото на превозвания товар;• висока производит на труда - поради големия капацитет на тр средства и масовостта на превозите; • морският / презокеанският път е естествен и неограничен, поради което е евтин, такси се плащат само при преминаването на кораби през специално построени съоръжения (напр. Босфора, Сеуцкия канал и пр.). При спазени изисквания за безопасност на превозите този вид транспорт може да се счита и за един от най-чистите от екол гледна т. Недостатъци на морския транспорт • сравнително най-ниска скорост на движ в съчетание с времето за обработка на корабите в пристанищата. Взимат се мерки за ускоряване на ТРО и като цяло за обработката на плавателните съдове чрез масовото използване на уедрени товарни единици (контейнери,палети/ • сравнително бързо морално остаряване на транспортните средства поради дългия им физически живот. 3.Р-е на морските пристанища в Б-я Те трябва да останат държ собственост Пристанището е гостоприемно отворено за морските съдове, завършващи своето плаване или за прикритие при бурно море. Затова то е защитено от морските вълни със заграждащи съоръжения, които оформят неговата акватория. Пристанището има кейов фронт и корабни места, на които се разполагат претоварни съоръжения, складове и подходни пътища. Общата въоръженост на пристанищата се изразява с показателя комплексна механизация на ТРР. Степента на комплексната механизация в морските ни пристанища вече е към 90 %. С предимство се прилагат контейнерните трансп технологии. При тяхното използване интензивността на товарно-разтоварните работи се увеличава 600 пъти. Нашите пристанища са не само контактна зона между сушата и водата, но и територия, на която се преплитат и взаимодействат морският и сухоземният трансп. Пристанищата имат мултипликационен ефект при ускоряване доставките на вносните и износните товари. Техният товарооборот е отражение на структурата и динамиката в развитието на всички отрасли. Пристанищата са в основата на транспортните възли, В тях се включ както пристанищните кейове и зони, в които се зараждат и погасяват товаро- и пътникопотоците на морския транспорт, така и тр инфрастр на жп и автом подс-ма.Морското стопанство на Б-я се разполага по протежение на 378-километровата ни брегова линия. То вкл Бург и Варн прист комплекси и пристанищата на Каварна, Балчик, Обзор, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол. Най-благоприятни природногеогр усл има в двата големи залива — Бург и Варн, Гъста мрежа от железопътни линии, автомобилни линии и тръбопроводи обвързва пристанищата с вътрешността на странатаБургаският пристанищен комплекс е многофункционален. Състои се от пристанищата: Изток, Център, Запад. В комплекса са специализираните кейове за стоманени блокове, въглища, кокс, дървен материал и др В района на Варненския залив функционира Варненският пристанищен комплекс. Той има огромно знач за ик и соц р-е на Варна. Неговият терит обхват е по-голям от Бург комплекс.Прист комплекс Варна вкл товарното и пътническото пристанище на града, прист Варна-запад, фериботното пристанище край Белослав, специализ пристанища за въглища и за дървени трупи. Дълбочината на залива е 10-20м. и позволява навлизането на презокеански кораби.Днес в прист Варна се обработват предимно генерални товари: контейнери, химически торове, метали, зърнени храни и др. В непосредствена близост до него е и морската гара за пътнически превози | | |