Б-я има 378 км. брегова ивица по Ч море. Тя дава възм за р-е на прист трансп инфрастр и наличието и е наше нац богатство. Бургаското прист влиза в експлоатация едва през 1903 ., а Варненското — през 1906 .По време на Втората св война корабите.ни били потопени.

Официално за морски страни се признават само тези, които имат кораби с общ тонаж над 100 хил. бр. р.т. Този тонаж е достигнат през 1961 г. и оттогава България е призната за морска държава. Това ни даде възможност да членуваме с право на глас в ИМКО — организация за запазване на човешкия живот по море. След 1961 г. бълг морски тр се развива с мн по-бързи темпове. Той използва както кораби, построени в нашите корабостро­ителници, така и закупени от някои държ.Черноморският ни бряг е слабо разчленен, като с най-голямо транспортно значение са Бургаският и Варненският заливи. По бълг крайбрежие рядко се наблюдават високи щормови вълни. Замръзването на морските крайбрежни води за разлика от водите на р. Дунав е рядко явление. В усл на съвр научно-техн прогрес морският ни тр функц целогодишно.Това се отразява върху себес-стта на превозите, Преимуществата на морските пътища пред сухоземните се изразяват в това, че те са естествени и не изискват предварителни средства за тяхното изграждане и поддържане. Пропускателната им сп-ст е огромна. При движ на корабите не се губи енергия за преодоляване силата на тежестта, както е при автом и жп трансп инфрастр. Бълг крайбрежие предлага относ благоприятни условия за корабоплаване. Наличието на заливи и езера е важна предпоставка за изграждането на съвременни пристанища. Най-удобни са Бургаският и Варненският залив, където са построени нашите най-големи пристанищни комплекси. Шелфовата ивица е доста широка. Поради малката й дълбочина възможностите за приемането на кораби с много голям тонаж са ограничени. Във връзка с използването на плавателни съдове над 50 хил.т; дедуейт (водоизместване) в перспектива е възможно строителство на пристанища извън акваторията на заливите, т.е. в по-дълбоки води (напр на север край Шабленското крайбрежие). Това строителство е много капиталоемко. Едновременно с това ще се запазят плажовите ивици за курортно-туристическо дело Морето със своите хидроложки и климатични особености също влияе върху корабоплаването. Например малката соленост е от знач, т к предизвиква по-слаба корозия на корабите. Двете течения породени от нееднаквата плътност на водата и действието на ветровете, забавят или увеличават скоростта на корабите. В климатично отнош год и сезонните колебания на темпер практически не оказват влияние върху корабопл. Вредни са вълните, които нанасят доп щети на морския флот. Мъглите са рядкост (пролет и есен). Общ-ик усл и ф-ри влияят върху р-ето па морската ни тр инфрастр. Ежегодно Б-я отделя недост инвестиции за р-е на прист комплекси, за реконструкция и модернизация на корабните места, за закупуване на по-високопроизводителна товарно-разтоварна техника, за разширяване на откритите и закритите складови площи.

Морският тр от геогр гледна точка е най-сложният, поради това, че морските пътища в Световния океан не са точно определени както жпътните и шосейните. Те се „следят" от капитаните и са под силното влияние на разнообр геогр усл. Чрез морския тра се осъще два вида корабопл:

1 крайбрежно (каботажно) - между бълг пристанища от Каварна до Ахтопол

2 външнотърговско — между Б-я и др д-ви. Морският ни тр е преди вс м/уконтинентален. Значит товароподемност на корабите и голямата пропуск сп-ст на водните пътища опр бързото р-е на морската ни подсистема. Тя заема първо място в извършената работа от тр с-ма на Б-я. Той се оказа ик най-изгоден при превоза на масови товари на далечни разстояния.Осн док регламентиращи морското корабопл.Орг-я на кораборл. 2.1. Конвенция на ООН по морско право- В нея се определят правата на морските и не морските държави. Дефинира се и понятието “вътрешно-морски води” – тези на терит на дад държ до изходните линии.Държа има пълен и изключителен суверенитет в/у вътрешните си води. Крайбрежни морски води – от изходните линии 12 морски мили навътре в морето. Съотв държ опр реда и коридорите, по които чуждестранни съдове могат да посещават крайбрежните й води. Изключителна ик зона – от изходните линии 24 морски мили в морето. В нея държ може да извършва превози, лов и риболов, да строи изкуствени съоръжения, да проучва и експлоатира прир богатства и да прави научни изследвания.Свободно море – може да се използва от съдовете на вс държави, без дискриминация по отнош на нац . 2 конвенция на ООН за превоз на товари по море – 1978 г. – с нея се унифицират изискванията към морските търговски съдове – за екипажи и док. 3. Брюкселска конвенция относно коносаментните превози. 4“Закон за водните пространства на Р Б-я”

5Кодекс на търг мореплаване (проект на закон за водния транспорт)ТРР в морските пристанища-те могат да се извършат от клиента, превозвача или посредник (спедитор). Тези опе се изв въз о-ва на нормите:2.1 Норма за едновременна обработка на корабите – тя зависи от дължината на кейовия фронт.

2.2. Норма в тонове за корабо-денонощие – зависят от вида на обраб стоки, вида и типа на обработ кораб и от вида на операцията (разтоварването е по-бавно).2.3. Обичайни норми на пристанищата – въз основа на тези норми се опр сталийния срок.Стриктното спазване на карго-плана е задълж по сл причини:1) За да се гарантира сигурността и безопасността на плаването;

2) За да се определи обсега на отговорността на превозвача;

3) За да се уредят правилно фин взаимоотн м/у стр по д-а.

Приключването на оп се извършва с акт за натоварв/ разтоварване. Договор за превоз на стоки по море – коносамент– той изпълнява 3 функц:.1. Транспортна – доказ за сключен договор за превоз;2. Стоково-разпределителна ф-я – позволява да се смени собствеността на стоката;3. Доказателствена функция – с издаването му се доказва, че рисковете са прехвърлени от изпращача върху превозвача.

Коносаментът може да е именен, ордерен,линеен, бордови,локален,директен.

Чартър – това е договор за наемане на плавателен съд или част от него.

Класически видове чартър – рейсов-наема се кораб за определен рейс. Time чартър –за опр период от време

Съществува тенденция за непрекъсната специализация на флота, к се потвърждава от структурата на флота по основни типове съдове.. Танкери,Балкери (за насипни товари), Балк-танкери –смесени, Съдове за генерални товари, Контейнеровози, Газовози-за втечнен газ), Химовози Тенденция за застаряване на флота Класификация на танкерите:

1. Малки.2. Medium CC3. CC 4. Large CC 5. Very Large CC6. Ultra Large CC Класиф на прист по обраб товари (млн. тона / г.):1. Ротердам 2. Кобе 3.Сингапур 4. Шанхай

Фрахтов пазар – специфична сфера, на която се търсят и съответно се предлагат морски превози и морски корабен тонаж.

Предмет на фрахтовата сделка са превозите. Търговските съдове многократно участват на пазара за определен период от време.

Организация на товарните превози.

Товарни превози по море

Морският тр има изключ знач-е за р-ето на м-ун търговия поради факта, че обслужва ок 80 % от превозите по стокообмена м/у отд д-ви в целия свят. Това се дължи на неговите технико-ик и експлоатац предимства, които се изразяват в сл:• Висока икономичност и ниска себест-ст - резултат от голя­мата товароподемност, сравнително ниските р-ди на ГСМ на единица трансп товар и най-благоприятното съотнош м/у собств тегло на тр средство и теглото на превозвания товар;• висока производит на труда - поради големия капацитет на тр средства и масовостта на превозите;

• морският / презокеанският път е естествен и неограничен, поради което е евтин, такси се плащат само при преминаването на кораби през специално построени съоръжения (напр. Босфора, Сеуцкия канал и пр.). При спазени изисквания за безопасност на превозите този вид транспорт може да се счита и за един от най-чистите от екол гледна т. Недостатъци на морския транспорт

• сравнително най-ниска скорост на движ в съчетание с времето за обработка на корабите в пристанищата. Взимат се мерки за ускоряване на ТРО и като цяло за обработката на плавателните съдове чрез масовото използване на уедрени товарни единици (контейнери,палети/

• сравнително бързо морално остаряване на транспортните средства поради дългия им физически живот.

3.Р-е на морските пристанища в Б-я

Те трябва да останат държ собственост Пристанището е гостоприемно отворено за морските съдове, завършващи своето плаване или за прикритие при бурно море. Затова то е защитено от морските вълни със заграждащи съоръже­ния, които оформят неговата акватория. Пристанището има кейов фронт и корабни места, на които се разполагат претоварни съоръжения, складове и подходни пътища.

Общата въоръженост на пристанищата се изразява с показателя комплексна механизация на ТРР. Степента на комплексната механизация в морските ни пристанища вече е към 90 %. С предимство се прилагат контейнерните трансп технологии. При тяхното използване интензивността на товарно-разтоварните работи се увеличава 600 пъти. Нашите пристанища са не само контактна зона между сушата и водата, но и територия, на която се преплитат и взаимодействат морският и сухоземният трансп. Пристанищата имат мултипликационен ефект при ускоряване доставките на вносните и износните товари. Техният товарооборот е отражение на структурата и динамиката в развитието на всички отрасли.

Пристанищата са в основата на транспортните възли, В тях се включ както пристанищните кейове и зони, в които се зараждат и погасяват товаро- и пътникопотоците на морския транспорт, така и тр инфрастр на жп и автом подс-ма.Морското стопанство на Б-я се разполага по протежение на 378-километровата ни брегова линия. То вкл Бург и Варн прист комплекси и пристанищата на Каварна, Балчик, Обзор, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол. Най-благоприятни природногеогр усл има в двата големи залива — Бург и Варн,

Гъста мрежа от железопътни линии, автомобилни линии и тръбопроводи обвързва пристанищата с вътрешността на странатаБургаският пристанищен комплекс е многофункционален. Състои се от пристанищата: Изток, Център, Запад. В комплекса са специализираните кейове за стоманени блокове, въглища, кокс, дървен материал и др

В района на Варненския залив функционира Варненският пристанищен комплекс. Той има огромно знач за ик и соц р-е на Варна. Неговият терит обхват е по-голям от Бург комплекс.Прист комплекс Варна вкл товарното и пътническото пристанище на града, прист Варна-запад, фериботното пристанище край Белослав, специализ пристанища за въглища и за дървени трупи. Дълбочината на залива е 10-20м. и позволява навлизането на презокеански кораби.Днес в прист Варна се обработват предимно генерални товари: контейнери, химически торове, метали, зърнени храни и др. В непосредствена близост до него е и морската гара за пътнически превози