Трансформиращ преразказ

по приказката Златното момиче /от името на мащехата/

Останах рано вдовица с малко дете на ръце. Хареса ме един селянин от съседното село, също вдовец. Заживяхме под един покрив, но не можех да понасям заварената си дъщеря. Като погледнех първо нея, хубава като цвете, а после щерка ми, тръпки ме полазваха. Мира не ми даваше мисълта как да се отърва от нея. Непрекъснато я навиквах, карах я да слугува на всички ни и взех да натяквам всеки ден на мъжа ми да избира между мен и дъщеря си. Отрових му живота, ала накрая стана на моето. Замесих питка с пепел, турих я в торбата на мъжа ми и го изпроводих с омразницата със заръка да не се връща с дъщеря си.

Вечерта моят хубостник се върна самичък. Мед ми капна на сърцето, че най после се отървах от натрапницата, дано зверовете са я разкъсали в гъстата гора.

Кратко трая радостта ми. На другата вечер що да видя завареницата ми застана на прага, цял-целеничка златна и грееше с невиждана хубост. На всичко отгоре носеше сандъче, пълно с жълтици.

Разболях се от завист и яд. Исках и моето чедо да стане хубаво и богато. Подхванах мъжа си и не го оставих на мира, докато не обещае, че ще заведе и моята щерка на същото място. После запретнах ръкави, гребнах от най хубавото бяло брашно и го пресях 3 пъти, за да омеся питка, опекох я, увих я в чиста кърпа, сложих я в торбата на мъжа ми. Накрая той поведе рожбата ми, а аз зачаках и броях минутите.

Вечерта мъжът ми се върна самичък. Цяла нощ не мигнах и когато се похлопа на вратата, скокнах. Като отворих, що да видя дъщеря ми черна като дявол, а от сандъчето й излизаха жаби, змии и гущери. Сърцето ме заболя, исках вдън земя да потъна от яд и болка. Първо подхванах моя хубостник, а той се заоправдава, че където завел едната, там завел и другата и нищо повече не знаел. Не можех да се побера в кожата си от злоба.

Не мина много време и царският син изпрати у дома сватове за ръката на оная нещастница, завареницата ми. Ама аз я скрих под едно корито и вместо нея облякох в булченската рокля и забулих с було моята щерка. Заръчах й да подава изпод булото само позлатения си пръст, та хората да мислят, че е златната невеста. Сватбарите тръгнаха, ама глупавият петел, пуст опустял, взе да кукурига, че златната кака е под корито скрита, а черната кака кон язди. Трябваше отдавна да му тегля ножа на този кресльо! Не се спря да го повтаря, докато накрая сватбарите вдигнаха булото и видяха под него моята черна грозница. Върнаха ми я, а под коритото намериха оная, златната. Отведоха я в царския палат, за да вдигат сватба. Дано очите ми никога повече не я видят и тя бял ден да не види!