Трансформиращ преразказ Върху Сърце от Ангел Каралийчев

(от името на Нешко)

Аз се казвам Найден обаче всички ме наричат Нешко Татарчето .

Преди 6 години са ме намерили край плета на селското гробище .Аз не знам какво е бащина грижа и майчина ръка.

Занесли са ме при една стара самотна жена.

Наричат я баба Тиша .

Тя се е грижила за мен ,тя ме е кръстила така,защото съм бил черно момче .

Така времето си минаваше .

Една сутрин баба Тиша ме събуди рано и ми каза да ида на гората и да донеса сухи дърва , за да свари копривена чорба.

Аз се завчетах през поляната към гората.Събрах цял куп клони нарамих ги и тръгнах към селото .На връщане събрах и една китка узрели ягоди за баба.Както вървях по едно време чух конски тропот . Обърнах се и видях,че след него идва каруца.Когато каруцата се приближи аз познах човека , който стоеше върху него.

Той беше Трайчо син на каруцаря Делчо.Връщаше от града празна каруца .

Попитах го дали мога да си сложа дървата на каруцата за да не ми тежат и той ми разреши .

Настигнах го ,сложих дървата и се качих на каруцата.

Трайчо замахна силно с камшика ,аз се залюлях,паднах на земята ,ударих си челото ,и дървата и ягодите отхвръкнаха настрани.Трайчо препусна и вдигна облак на прах.Много ми бе заболяло и заплаках.

След железопътната линия спрях на гората за почивка.

Тъкмо в тоя момент забуча един влак, последният вагон спря пред мен и някой ме попита за колко ще му продам ягодите .

Подах ягодите и една женска ръка ги прие и ми даде един лев.За пръв път бях видял пари , забравих за падането от каруцата , грабнах дървата и хукнах към къщи .

На другия ден пак отидох за ягоди и пак се върнах с още един лев . Всеки ден продавах ягоди ,а когато ягодите презраха започнах да продавам круши. Мястото под паметника се запълваше с пари.

Лятото се търколи крушите отпаднаха ,къпините почерняваха.

Един ден избухна пожар в долната махала. Бяха изгорели 7 къщи.Една от тях беше на каруцаря.

На Делчо много му беше домъчняло след два-три дена си продаде конете и каруцата.

С тия пари си купи една стая , настани там сина и жена си,тръгна да търси работа из града.

Дойде есента. Баба ме накара да се кача но покрива и да сменя счупения керемид след работата се огледах към гората там видях едно момче,който си е натоварил дърва и отиваше към дома си . Когато се наближи до църквата аз го познах той беше Трайчо .

Като го видях така босо да върви отидох да взема парите си, които бях събрал и отидох да питам на Пъшо колко струват гумените цървули.

Преброих му всичките левове , взех цървулите,отидох в къщи и разказах всичко на баба.

Поръчах и да занесе обувките на Трайчо, та ме попита какво ще направя аз.

Отговорих и , че цяла година ще стоя в къщи и когато дойде време за училище събера пари за цървули и за очила на нея.

Тя се просълзи,прегърна ме и ме целуна.