Трансформиращ преразказ

Ян Бибиян се завръща от омагьосаното царство

(подробен преразказ от името на Ян Бибиян)

Аз Ян Бибиян се завърнах в родния си град. Бях навършил петнадесет години. От приключенията си бях научил много. Бях станал по-умен и по-мъдър. Вече вчесвах косите си, обличах се в чисти дрехи и не ходех по улиците бос и гологлав както по-рано. Още от пристигането ми започнах да помагам на стария ми баща. С него ходехме в гората за дърва, които след това продавахме на пазара. Хората в града ме познаваха като лошо момче, но когато ме видеха чист и спретнат, не можеха да ме се начудят.

Най-добрият ми приятел беше Калчо. Той също беше пораснал като мен. Работеше при баща си като грънчар. Калчо не харесваше другите деца. Беше му приятно да се среща само с мен.

Но, въпреки че Калчо нямаше други приятели, особено приятни му бяха разходките в околностите на града, които двамата си правехме. Често аз разказвах на Калчо за приключенията, които съм преживял.

Един ден, когато двамата излязохме, аз му споделих за живота ми. Казах му, че не ми харесва сиромашкият живот който семейството ми живее. Споделих му също, че не мога и не искам и аз да живея така. Той ме гледаше и му ставаше жално за мен. Казах му, че трябва да уча занаят, но не знаех какъв да е. Попитах Калчо за съвет. Той наивно ми предложи да стана грънчар като него, да отворим грънчарница и всичко по равно да делим. Аз искрено му отвърнах, че занаятът не ми харесва. Казах му, че чувствам Луната много близо до мен, сякаш там съм роден. Имах чувството, че някой ден ще отида там. Но Калчо ме попита, как ще успея да го направя. Отвърнах му, че искам да изобретя нещо, с което да летя до Луната. Но да не е балон нито самолет. Исках да е нещо много по-бързо и много по-удобно.

Тогава Калчо ми каза, че за това трябва да стана техник. Аз точно това исках, да стана техник. Тогава очите ми светнаха.