Трансформация на европейската система за сигурност

1. Основни фактори за необходимата трансформация на европейската система за сигурност

Често се твърди, че един от страничните ефекти на глобализацията е това, че държавите по-малко могат да контролират глобалното движение на хора. Макар най-крайните версии на тези твърдения да преувеличават откритостта на границите, от средата на 80-те години насам за повечето държави в Западна Европа е трудно да предотвратят пристигането и заселването на лица, търсещи убежище, бежанци, напускащи държави, които страдат от политическо разпадане или икономическа разруха, членове на семействата на хора, емигрирали по-рано, и имигранти без документи. Като цяло, това е един от факторите, които наложи преобразуване на европейската система за сигурност.

Още през з 90-те години на миналия век, в Западна Европа дойде нова вълна от бежанци от Източна Европа, бивша Югославия, Северна Африка, Етиопия и Сомалия, района на големите езера в Африка (най-вече Руанда и Бурунди) и Афганистан. Някои наистина поискаха и имаха право на убежище съгласно конвенцията на ООН от 1951 г., но много от тях не можеха да докажат, че са били лично преследвани. Въпреки това, те фактически бяха бежанци, бягащи от икономически лишения и мизерия, от екологична катастрофа, граждански войни или разпадащи се държави, и затова трябваше да им се осигури някаква защита - постоянна или временна. От друга страна обаче, голяма част от тези бежанци създаде или беше част от престъпен контингент, което сериозно застраши политиката на сигурност на ЕС.

В резултат на променящите се модели на глобалната миграция европейските правителства въведоха нова имиграционна политика, политика за обществена интеграция и убежище. В цяла Европа започнаха да нарастват нападенията над имигранти, подкрепата за антиимигрантски партии и обществените искания да се спре по-нататъшното приемане на имигранти и даване на убежище.