ТРАГИЗЪМ И ОПТИМИЗЪМ

В ПОЕМАТА СЕПТЕМВРИ НА ГЕО МИЛЕВ

Гео Милев е вторият български автор, който след Пенчо Славейков ревизира из основи българската художествена култура. По природа бунтар, той никога не стои на едно място и непрекъснато променя естетическите и обществените си позиции. Разбира културната си мисия като себеотдаване в търсене на възможно най-въздействащия художествен изказ. Възгледите на Гео Милев не са толкова индивидуалистични, колкото субективни, защото са свързани с пределната изява на твореца. Неговото поведение става особено предизвикателно по време на повторното му пребиваване в Германия. Традиционните хуманистични ценности след Първата световна война се срутват и тогава поетът се сближава с експресионисти като Йоханес Бехер, Ернст Толер и Макс Райнхард. Обединяващото тези таланти е желанието за максимално нагнетяване на художественото въздействие, открояването на грозното и ужасното в човешкия живот и противопоставянето му на вечните стойности. Според Гео Милев изкуството трябва да си служи с минимум средства. Това означава синтез и фрагментарност, защото фрагментът не позволява логически мостове, а асоциации. Експресионизмът възниква и се развива като една крайна форма на художествен и социален протест срещу антихуманните тенденции в обществото. Приобщаването към това направление при Гео Милев се изразява не само във възприемането на изобразителни похвати, но и в усещането за разпадане на стария свят, за неговата уродливост и изхабеност. Точно този мотив е в основата на двете недовършени поеми Ад и Ден на гнева. Творецът въвежда новия задъхан, накъсан стих с фрагметарен строеж и ударен ритъм. Този стих се създава да изрази динамиката на новото време, на бурното преобразуване на света.

Поемата Септември описва един конкретен социален бунт и неговото потушаване, но в същото време е израз на общи за епохата обществени и художествени проблеми. Както в другите две поеми, така и в тази историческото събитие е коментирано и остойностено с помощта на универсални символи. Освен това то е показано с почти репортажна точност. Именно в съчетаването на репортажния и обобщителния подход се състои въздействащата сила на произведението. В този смисъл трагичните септемврийски събития са поставени в големия контекст на въпросите за смисъла и целите на бунта, за същността на общественото развитие и кризисните моменти в неговите закономерности. В контрастната структура на Септември се