ТРАГИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЯВОРОВ

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят. Така символизмът в творческата биография на поета се оказва вътрешна еволюция, според която светът и човекът все повече се представят като вътрешно духовно изживяване.

Първите творби на Яворов, третиращи един и същи тематичен кръг (селските маси), ясно показват преодоляването на сантименталното идилично битово описание и включването на бита в нова модалност, според която битът се явява начин за задълбочаване на социалния патос в посока към социален психологизъм. Така адресатът на Яворовите творби се разраства до фиксирането на една по-актуализирана аудитория, която в частните проблеми "дири да види" типични социални и психологически състояния.

В "На нивата" се представят устойчивите битово повтаряеми форми на селското битие. Патриархалният модел участва в творбата със свои отделни звена, които са преозначени, превърнати са в своята емоционална и битийна патриархална противоположност. Така патриархалният модел се взривява отвътре и енергията на бита се съсредоточва в реалистични типични картини, сами по себе си обвинение срещу обществото. Още в самото си начало "На нивата" утвърждава безкрайна протяжност и еднообразие на битието, внушаващи липсата на какъвто и да е излаз извън отреденото от съдбата : "недей дочаква и зори, / върви ори, ори, ори...". Творбата свършва така, както и започва. Последните й акорди съсредоточват селската съдба в отредената битова безизходица, която в случая се изравнява с трагични, непреодолими битийни стойности :

" Така си мреш,

така сме ний,

така - поглеж!

Дий...

Дий, краста, дий!"