ТРАГИЗМЪТ НА СИЛНАТА И НЕПРЕКЛОННА ЛИЧНОСТ В

АНТИГОНА

Античната трагедия произлиза от култа към бог Дионис и Дионисиевите празници, посветени на този млад бог, който липсва при Омир. Аристотел твърди, че трагедията е възникнала от солистите на дитирамбите , а комедията от хора на фалическите песни . Името трагедия е образувано от tragos козел и ode песен , защото участниците в Дионисиевите шествия са се обличали в кози кожи . Те искали да наподобяват спътниците на самия бог сатирите демони на плодородието , които имали кози рога , бради и копита , но конски опашки .

Основните етапи в развитието на трагедията бележат няколко трагически поети

Теспис, Есхил , Софокъл , Еврипид . Ако първият я изобретява, то вторият я превръща в литературен вид , а третият я довежда до всеобщо признат разцвет . Софокъл въвежда третия актьор , увеличава хора от 12 на 15 души и престава да мисли в трилогии неговата драма е завършена цялост , която сама изяснява и изчерпва смисъла си. Но античността го помни с нещо друго тя му дава титлата майстор на трагическите характери. Ако при Есхил Съдбата определя страдалческия път на героя , то при Софокъл трагическата причина винаги е двойствена героите са носители на съдбовно предопределение , но в същия момент са изумително активни и дееспособни. Те търпят страдания заради своите дела и думи , вината им е лична , а не наследствена . Ненапразно хорът в първи стазим на Антигона пее възторжен химн в прослава на човека .

Създадена през 442 г. пр.н.е. , трагедията Антигона e третата част от трилогията за Едип след Едип цар и Едип в Колон. Сюжетът е от т.нар.Тивански митологичен цикъл , свързан с проклятието върху Едиповия род : в своето незнание Едип убива баща си Лай и се жени за майка си Йокаста , от която има четири деца Антигона и Исмена , Полиник и Етеокъл . След като истината излиза наяве , Йокаста се самоубива , Едип сам избожда очите си и отива в изгнание , а на престола сяда Креон брат на Йокаста . Етеокъл остава при него в Тива , Полиник се жени в Аргос и повежда войски срещу Тива , за да наследи престола като първороден син . Действието в Антигона започва от момента , в който и двамата братя са загинали в братоубийствена схватка и Креон е издал заповед градозащитникът Етеокъл да бъде погребан с почести , а тялото на Полиник да остане за храна на псетата и птиците .

Предстоящият трагически сблъсък между две личности със силен и непреклонен характер се очертава още в пролога . От диалога между Антигона и Исмена ние разбираме какво е повелил Креон , любезният и какво е отношението на всяка от двете сестри към неговата заповед . Антигона се изправя пред нас с категорично взето решение ще погребе Полиник независимо от заповедта на Креон . От този миг нататък тя не отстъпва нито крачка от него и затвърждава тези черти на своя характер , които са очертани още в пролога . Тя е решителна , твърда , настъпателна , упорита . Решението й е продиктувано от високата й нравственост и благородство . Но то е и принципно решение , което отговаря на религиозните възгледи на древните гърци. Те смятали , че голям грях извършва този , който не се погрижи да погребе изоставен мъртвец . Погребалният обред се смятал извършен и тогава , когато върху мъртвия се посипе малко пръст . Първоначално Антигона чака помощ и съдействие от сестра си , но колебанието на Исмена я настройва борбено и я дистанцира от нея : За мене се не бой! Мисли за себе си ! Така още при първата ни среща с Антигона сме убедени , че един срещу друг са се изправили личности с различни характери нейната гордост , решителност и непреклонност срещу плахата нерешителност на Исмена . На единия полюс е благоразумието , граничещо с малодушие , на другия упоритостта ,