Трагизмът на Хамлет

За английската литереатура от времето на Шекспир е характерна нейната зависимост от политическите процеси в страната.Гениалният драматург отговаря на тенденциите на своята съвременностно същевременно насочва вниманието на зрителите към нравствената проблематика,което прави творба като Хамлет вечнозначима.Шексировата трагедия разкрива богатството,търсенията и метаморфозите на човешкия дух.

В образа на Хамлет са въплатени идеите на Ренесанса,вложени са нравствена чистота и психологическа дълбочина.Хуманизмът на героя и неговите високи пориви се сблъскват с подлостта и низостта на заобикалящия го свят.От този сблъсък произтича и трагизмът на Хамлет.Духовната трагедия на героя е в невъзможността му да преобрази света.

Хамлет е ренесансова личност-хуманист, таи дълбоко в себе си неизменно уважение към човека и чувство за дългГероят впечарлява със своята нравственост.Завръщайки се в Елсинор той се сблъсква с действителностт,която е итъкната от двуличие,коварност и човешка слабост.Смъртта на баща му предизвиква драмати1ни преживявания у Хамлет. Още по-силен е душевният му потрес от свадбата на неговата майка.Идеите на героят за хармоничнообщество търппят провал в реалността която го заобикаля.Неговият монолог Да бъдеш или не... раазкрива разочарованието му от действителността и несъгласието му с нея.Най-страшното за Хамлет е падението на човека,загубата на нравствеността.Това предизвиква отчаяние, което намира израз меланхолията на героя.Разривът между едеал и действителност е причина за бълбокия трагизъм на Хамлет.

Той започва да презира и осъжда заобикалящия го свят.Гениалността на Шекспир прозира във факта,че той изгражда неговия образ като сложен човешки характер.До отмъщението Хамлет достига след драматични изживявания и размисли.Той не дайства импулсивно.Научавайки истината за смъртта на баща си от призрака,той се терзае и иска да се убеди в нея.Метаморфозата на актъора е средство да проникне в душата на убиеца,за да бъде сигърен във вината му.Хамлет не се стреми просто към възмездие, за него е по важно да се възстанови нарушената хармония на света.Героят се ръководи от идеята,че отмъщението му трабва за да възстанови правдата и да бъде наказание за деградиралото общество.Като ренесансова личност Хамлет се чувства отговорен за своето общество и за човека въобще.Израз на теззи негови стремежи са думите:
Векът е разглобен.О,дял проклет:
да си роден ,за да го сладаш в ред!

Поведението на Хамлет е резултат от решението му да води борба с несправедливия свят и от разбирането му за дълга на отделния човек към обществото.

Трагизмът на героя произтича и от нарушената вяра и духувна връзка с майката.Разочарован от прибързаната сватба, разкъсван от синовна обич,той се стреми да върне майка си към нравствеността.Той осъжда некната слабост.Хамлет отчаяно се стреми да върне доверието си към най-скъпия човек.Сцената на убийството на ПолониЙ е дълбоко драматична и разкрива силата на душевните перживявания на датския принц.Борбатаа му да възвърне нравствеността у кралицата търпи провал и това засилва неговия трагизъм.

Героят не е меланхоличен съзерцател,той се бори за човешкото у заобикалящите го.Тази борба разкрива неговият хуманизъм и чувството му за човешки дълг.Неуспехът е голямата му духовна трагедия.С развитието на действието героят осъзнава особенното си безсилие.

Да бъдеш или не?Туй е въпросът.

Дали е по достойно да понасяш

Стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч,да се опълчиш