Трагизмът и оптимизмът в трагедията на Шекспир Хамлет

Хамлет е типична Шекспирова трагедия.Тя носи характерните белези на великите творения на гениалния драматург.Както в всяка негова трагедия има са силно разграничени образите на злодея и положителния герой.Пиесата е построена по вече познатия модел, , характерен за Макбет, Крал Лир, Ромео и Жулиета, Отело. Това което я отличава от другите са елементите на оптимизъм и тържество на справедливостта на фона на трагичните събития.

Младият принц до скоро учил във Витенберг, е отвратен от света и порядките му, от моралния облик на хората. Научил за внезапната смърт на баща си достойния крал на Дания, на него му е съдено да изпита още съдбовни разочарования в живота си.Той решава да отдаде заслуженото на убиеца на баща си ,но мисията му изглежда обречена.

С моралното си израстване Хамлет доказва ,че злото не е непобедимо. С чисто сърце , безкористност и силно устремен да изкорени злото в замъка Елсинор,който се е превърнал в средище на измами , подлост и интриги.Светът е затвор за човешката почтеност , а Дания една от най-лошите килии. Хуманистът Хамлет е стъписан пред необходимостта да отвръща с жестокост на жестокостта и с убийство на убийството. Но неумолимата логика на борбата неизбежно го въвлича в кървава разправа, в която и самият той загива.

Младият принц Хамлет е обречен да узнае страшната истина за смъртта на баща си.Той разбира от духа на баща си за извършеното от чичо му братоубийство.След узнатата истина Хамлет поема по пътя на отмъщението,с цената на всичко дори и на любовта.

Благородната душа на принца се среща със задушливата атмосфера в кралския двор.На двама от придворните бива наредено да убият Хамлет но той разбира за замисъла и успява да се зашити.

Но едно от най-големите разочарования на Хамлет са предателството на собствената му майка и любимата му. Гертруда се е решила на кръвосмесителен брак с узурпатора на престола. Той покрусен от майчиното безчестие. Разочарование му поднася и красивата Офелия, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество в духа на средновековния морал.

Разкъсван между действието и съзерцаването, между разума и чувството, между истината и лъжата, датския принц сякаш олицетворява раздвоението и ни кара да се замислим колко труден е понякога житейския избор и колко проблематични са човешките решения.Глобалния песимизъм го кара да си зададе въпроса за смисъла на човешкия живот.