Трагизмът и оптимизмът в пиесата Хамлет

Интерпретативно съчинение

Хамлет е типична Шекспирова трагедия.Пиесата носи характерните белези на великите творения на гениалния драматург.Както във всяка класическа Шекспирова драма, сред персонажите са ясно различими злодеят и положителният герой.Характерен белег е и образът на близкия приятел, с който главният герой споделя всичко Хамлет и Хорацио са типична персонажна двойка.Съвършено композирана трагедия, Хамлет се характеризира с добре завързана любовна интрига с печален край.Пиесата започва с убийството и коварен замисъл и завършва с кръвопролитни сцени, изпълнени с насилие.Този сюжетно-композиционен похват Уилям Шекспир е заимствал от своя популярен предшественик в драмата Томас Кид.

Хамлет е построена изцяло по познания Шекспиров-структурен-съдържателен модел, характерен за Макбет, Крал Лир, Ромео и Жулиета, Отело.Това, което отличава тази гениална творба от другите Шекспирови трагедии, са елементите на оптимизъм и тържество на справедливостта на фона на трагичните събития.

На пръв поглед песимизмът властва по страниците на великата драма.Начело на Дания е застанал крал, изкачил се на трона чрез богохулния и низък акт на братоубийство.Той е наследил не само трона, но и съпругата на брат си.Вместо заслужено възмездие убиецът е получил в щедри дози угодничество и лакейщина сред придворните.Дворецът Елсинор се е превърнал в средище на измами , подлост и интриги.Светът е затвор за човешката почтеност , а Дания една от най-лошите килии.В този свят няма място вярата в човека, справедливостта и любовта.Усилията на датския принц Хамлет и малцината му приятели да отдадат заслуженото на убиеца изглеждат обречени.но моралното превъзходство на Хамлет доказва, че злото не е непобедимо.

Младият датски принц, доскоро учил във Витенберг, има право да бъде отвратен от света и порядките му, от моралния облик на хората.Научил за внезапната смърт на баща си достойния крал на Дания, на него му е съдено да изпита още съдбовни разочарования в живота си.Едва три месеца след смъртта на мъжа си, насвалила траурните ленти, кралицата и Хамлетова майка Гертруда се е решила на кръвосмесителен брак с узурпатора на престола.Покрусен от майчиното безчестие, героят е обречен да узнае страшната истина за убийството на баща си от неговия страдащ, неспокоен дух.Хамлет поема пътя на отмъщението като единствено възможен изход честта в свят на всеобщо безчестие.

Клавдий играе полюсна отрицателна роля в пиесата.Той е посегнал на собствения си брат, за да се добере до кралската власт.Убийството е извършено в момент, когато кралят е бил беззащитен в съня си.Това обстоятелство завършва и без това безкрайната мерзост на извършеното.Наистина, братоубиецът не е лишен от пристъпи на позакъсняла съвест , както в мига на молитвата, изправен насаме с Бога.Но моментното състояние на злодея съвсем не пречи на злодея да крои и да осъществява планове за нови убийства, които да прикрият неговия позор.

Новият крал се е обградил с придворни по свой образ и подобие елементарни като интелект, лицемерни, способни на всякакви низости в името на облаги и привилегии.Благородната душа на принца се сблъсква с невъзможната, задушлива атмосфера в кралския двор.Характерен пример за типа придворен блюдолизец е Полоний първи съветник на краля и кралицата.

Полоний има високо мнение за собствената си личност и за интелектуалните си възможности.С думите си и с поведението си той потвърждава общовалидната