Трагика и оптимизъм в Епопея на забравените

Отхвърлил черното було на пет вековното робство, освободен от веригите на своята изостаналост, българсият народ тръгва по пътя на независимо национално развитие.Творческите възможности на българина сега намират изява в значителни произведения.

Вече са забравени героите от национално-освободителните борби, забравен е техният подвиг и саможертва. Именно това насочва творческите търсения на Иван Вазов, който изиграва голяма роля за развитието на критическия реализъм в България. Това е подтикът за написване на Епопея на забравените. Главно действащо лице във великата драма на всяка война е всъщност основен герой и в Епопеята.

От тъмните дълбини на един отминал век долита шумът на беломорските вълни- в библейска поза на древен пророк Паисий издига към звездния свод изписаните листа с думите:

От днеска българският род история има

и става народ.

Авторът сравнява геройчната му личност с тази на Прометей, прекланя се пред този, който хвърля тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст.

Нещастният мечтател Раковски, апостол и войн, който е разкрит, преди всичко със своята безгранична любов към народа, тази любов осмисля неговия живот. Геройчната му