Трагичното в образа на Хамлет

Хамлет е първата от поредицата велики трагедии на Уилям Шекспир. Трагедията отразява новия светоглед на Шекспир, свързан със кризата на европейският хуманизъм.

Що е трагично? Какво разбираме ние под тази дума? Нима всъщност не е трагично, когато се сблъскваме с гибелта на нещо красиво? Истински тъжно е, когато човек се сблъсква с разбитите мечти, със злото и безчестието в този свят.

Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия, не само защото героите умират, а и защото мечтите, надеждите, идеалите на младия мъж претърпяват крушение. Трагизмът на принца се изразява и в незнанието му как възстанови хармонията в кралството си и изобщо как да съществува в свят, в който преобладава злото.

Още в началото на трагедията, Хамлет изпъква като чувствителна натура,като личност с големи интелектуални заложби. Знанията почерпени от света на книгите, засилват в последствие още повече неговата трагедия.

Хамлет научава от самия дух на баща си за трагичната му смърт.Така датският принц получава първия си житейски удар, който е жесток не само заради личната загуба, но и защото, срещайки се с истината за бащината смърт, принцът се сблъсква с горчивата истина за злото по света. Така рухва идеализмът на Хамлет и той вече не може да бъде мечтател или оптимист. Душата му е обсебена от съмнения, недоверие, мъка и жажда за мъст.

Едно от най-големите разочарования за главния герой от заобикалящата го действителност е предателството на майка му-кралицата Гертруда. Това разочарование е съпроводено с думите: О,слабост твоето име е жена! Хамлет е дълбоко наранен,че съвсем скоро след смърта на обичния му баща и крал,майка му се омъжва за чичо му,който прилича на баща му, толкова колкото той на Херкулес.

Не по-малка роля играе и разпадането на образа на любимата му Офелия. Тя макар и несъзнателно помага на подлите кроежи на краля. В нейния образ виждаме наивността и доверчивостта на младостта.

Всъщност в Елсинор, Хамлет е заобиколен от предателство, подлост и безчестие. Единственият истински и верен приятел на принца е Хорацио, който е контраст на двора. Той е здравият разум на ренесансовия човек и стабилизира Хамлет в неговите действия.

Духовната трагедия на датският принц е в това, че той съзнава безсилието си да сглоби разглобеното време- той иска да накаже убиеца на баща си,но не е в състояние да предотврати опустошаването на човека, станал жертва на гибелните страсти или на чуждата низост.

Изпаднал в такова душевно състояние, чувствайки се безсилен да спре злото и да възстанови разстроеното време, мисълта за самоубийства