Трагичното и героичното в образите на Ахил и Хектор

(литературноинтерпретативно съчинение)

В поемата Илиада Омир засяга вечната тема за войната и мястото и в живота на древния човек. Войната е начинът, по който епическият герой може да изтъкне героичността си.

Главните епически герои в поемата са Ахил и Хектор. Като съперници двамата са най-силни в своите лагери. В техните образи се вплитат две лица това на воинът и това на човекът. Освен воински умения, двамата притежават и чисто човешки ценности. Техният воински път е изпълнен с героизъм, но и с трагизъм.

Епическите герои знаят, че войната е мястото, където могат да докажат героизма си. След войната имената на участниците в нея ще се помнят дълго след това. Тази мисъл блазни героите. За Ахил се е превътнала в цел на съществуването му. Той предпочита краткотраен, но изпълнен с подвизи живот, пред спокойствие и дълголетие. Основна цел на Ахил е името му да се помни и след смъртта. Той не жали сили и умения, втурва се в битките, за да доказва силата си. Героичното в образа му е широко застъпено. В неговият характер характерна черта е честолюбието. Чувството му за чест и достоинство го кара така стихиино да защитава позициите и целите си. Воинството на Ахил се изразява в това, че той е нападател. Във всяка битка той се бие за честта и достойството си, обрича живота си на гибел.

Но докато Ахил се бие заради славата и лична изгода, другият главен герой в поемата се явява като защитник.Хектор е пръв сред троянците. Никой не притежава неговите сили и боини умения. Той е защитник на цял град и народа му. Дългът му го кара да не жали сили и да се бори за родината си. Героизмът в образа на Хектор се изразява в това, че той е готов да защитава народа си, въпреки че знае, че така ще намери гибелта си. Колкото и да желае мир и спокойствие за семейството и народа си, той осъзнава, че дългът му към родината е по-важен. Той разбира, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Хектор воюва с идеята, че защитава родината си, това го кара да бъде безмилостен първенец в боя. Именно това го прави наи-възвишеният воин.

Въпреки големите воински умения на Хектор, в неговия образ човекът е преди воинът. Напълно човешките качества, които той притежава, го правят един достоен герой. Трагичното в образа му се изразява в това, че той е обречен да загине за родината си, без да може да се радва на семейството си. Той знае, че е обречен за гибел, но тя е предпочитана пред позора да се откаже от страната си и да гледа личните си интереси. Този избор проявява трагизма в образа на Хектор. Въпреки, че милее за спокоен живот в града си, дългът му гообрича на гибел. Трагизмът в образа на Хектор се изразява в това, че той трябва да умре в името на родината и да остави семейството си невръстния си син и красивата си съпруга.

За разлика от Хектор, Ахил е воин преди човек. Пред воинския си дълг да отмъсти за убития си приятел, той е готов да загърби неписани закони, да проявява безмилостна жестокост като осквернява трупа на врага си. Но от друга страна той проявява изключителна човещина като се помирява с цар Приам и му връща трупа на мъртвия му син. Тази сцена показва човешките качества на воинът Ахил.