Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.Поетът е съпричастен към участта на угнетените,изживява трагичната им обреченост.Познаващ дълбоко психологията на селяка,Яворов го прави герой на една драма, в която безнадежността е наложена от социалната орис и от природната стихийност.Признат връх в социалната лирика на Яворов е поемата Градушканай-точна картина на селските злочестини,пресъздадена чрез наслагващите се мотиви на страданието и обречеността.Със своята напрегната задъханост и безмилостна художествена дълбочина на страданието поемата Градушка е наистина нещо необикновено и за нашата, и за световната литература.В поемата е разкрита конфликтът между селският труженик и обществената действителност.Силно вглъбен в себе си, търсещ отговор на вечните въпроси в човешкото битие-за доброто и злото, живота и смъртта,щастието и страданието,Яворов приема страданието като постоянно и естествено състояние на човешката душа, като начин на съществуване.Лирическият герой в тази творба е обикновеният човек,селянинът, който живее в страдание и обреченост.Той е способен да устоява на всичко и да таи в себе си плаха надежда-единственото,което му остава.Животът на селянина е низ от очаквани и неочаквани страдания,които го дебнат навсякъде и приемат различен образ.Трудът е свързан с вярата и желанието за по-добри бъдни дни.Бедността и мизерията-това е омагьосаният кръг,в който се изнизват дните на селянина,и от който няма излизане.

Драматизмът достига своята кулминация в поемата Градушка-една уникална творба,в която музиката,живопистта и словото се сливат в едно,а основната идея внушава трагичното осъзнаване на злата участ.Героят загубва всякакви илюзии и се оставя изцяло на природната стихия.

Поетът стига до дъното на безнадежността до абсурдите на чов.съществуване,за да предизвика размисъл у хората над собствената им съдба.Природните и социални бедствия убиват човешкото,ограбват мечтите и надеждите,,вечно зло ги носицвят-надежда е пожнала,,.Градушката е погубила не само реколтата,тя е отнела и последната надежда във вечния двубой с природата.

Шестте части на творбата са свързани смислово,внушавайки идеята за злото.Тези шест части могат да се сведат до три идейно текстови цялости;мрачно въведение-спомен за пр.стихии-разкрит е мотивът за трагичната селяшка участ;;изложение,включващо оптимизма,че с хубавото време ще дойде и добрата реколта,сцената диалог описваща селския бит и злокобното пречувствие за гибелта;;описанието на идващото зло-облак чудовище,фолклорно-митологическа представа за свършека на света и описанието на градушката.,,.Действието с усилие изтръгва от паметта картината на отминало опустошително страдание. Не е случайно и присъствието на бавния,протяжен ритъм на изброяването:Една, че две, че