Трагичният сблъсък на патриахалния свят с морала на буржоазното общество в повестта Гераците на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото. В разказите и повестите си Елин Пелин разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота на селянина.

Писателят пише за нашето село, когато то се разтърсва от остри класови конфликти. Той става певец на тоя свят умиращ и наново раждащ се.

Майстор на късия разказ Елин Пелин обръща внимание и към други жанрове. Той пише повестта Гераците, в която изобразява всички характерни и неизбежни промени в живота на нашето село. С пълно съзнание за трагизма на селската душа, разкъсвана от жизнените противоречия от новите социални отношения, които рушат старият бит. Има нещо неизбежно в думите на старият Герак, който с думите си иска да задави надигащото се в душата му ридание: Любовта бяга от човешките сърца,, хората не са вече братя!

ПовестаГераците разказва за бедите и страданията на сеслкият човек, подхвърлен от една неуловима историческа съдба във водовъртежа на капиталистическото развитие, което руши бързо и бевъзвратно устоите на старата селска задруга.

Елин Пелин разбира пагубната сила на буржоазното общество и с перото на истински майстор реалист просто и непринудено превръща белият лист хартия е един жив, вълнуващ разказ. Личната съдба на героите в тази повест протича в зависимост от промените, настпили в страната. Една семейство дава образ на нововъзникнали явления в живота на народа.

Било е време, когато в старият дом на Гераците са царували сговор, взаимно уважение, любов. През това незабравимо време трудът и сговорът са правели дома на Гераците всякога оживен и радистен. Тогава и дните, когато синовете и снахите на дядо Йордан са се оправяли на полето, за да прибират плодовете на своят задружен труд. Когато започва жътва, старият Герак възкликва: Ех че времени се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя!

Делови и умен Божан, в чието лице авторът рисура типични черти на селският стопанин, кипи от енергия, а сред пожълтелите ниви, трескав и опиянен от радостта, която му дава благодатният труд, той е истински цар на полето.