Произведенията на Шекспир могат да бъдат тълкувани по различен начин и това определя големия интерес към тях. Трагедията Хамлет е най- оспорваната трагедия от литературните критици. В нея се сблъскват светлите ренесансови идеали за честност и справедливост, за висока духовност с характерните за Средновековието традиции на лицемерие и подлост. Тези особености на произведението Хамлет го определят като трагедия, а образа на героя като трагичен.

Трагизмът на Хамлет е тясно свързан с неговите висши хуманистични идеали. Той мечтае за хармоничен свят, в който хората да живеят щастливо. Този светъл и чист душевен мир влиза в остро противоречие със заобикалящата го действителност. Съдбата нанася тежки удари на датския принц. Те пораждат множество конфликти, както със света на злото, така и със самия себе си. Трагичните образи са носители на прогреса, справедливостта и хуманизма, а героят на Шекспир е именно такъв. Неспособността му да се примири с несъвършения и несправедлив свят засилва още повече трагизма му. Хамлет е мислещият човек, който чрез силата на разума се опитва да пребори неправдата. Но тази дейност му донася и много колебания самотен и раздвоен, неразбран и онеправдан, желаещ възмездие за злодеите, остава в престорената си лудост.

Хамлет е хуманист. В него представата за живота е свързана с всичко хубаво, с една вечна хармония. Той обича красивото, вярва в хората, търси в тях човешкото. Но в действителност животът е суров и злобен.Хамлет е огорчен и сам.

От университета във Витенберг, където въздухът е пропит с нови и напредничави за времето си убеждения и теории за света и човека, Хамлет се връща заради смъртта на баща си и попада в мрачна и болна със своята подозрителност и интригантство среда на царедворци и лакеи. Изразът има нещо гнило в Дания, произнесен от стражата още в началото, става мото на цялата трагедия.

Хамлет е сам, защото никой около него, дори Хорацио, дори бившите му приятели Розенкранц и Гилденщерн не знаят и не могат да проумеят бездната от чувства, които го владеят. Никой от тях не е в състояние да прозре истинската причина, поради която той се люшка между решителност и малодушие, между ярост и отчаяние.

Съдбата е безмилостна към датския принц.Със смъртта на баща си той загубва не само любимия човек, но и своя идеал за подражание. Малко след това, без да зачита болката на сина си, кралицата се омъжва за чичо му. Чувствителната душа на Хамлет не може да прости тази постъпка. Той изпитва отвращение, дори презрение към майка си : Кълна се, да! О, гибелна жена! Злодей! Злодей проклет, злодей усмихнат. Тази реплика на персонажа е многозначна. Тя не само подчертава неговата решимост да отмъсти, но тя носи и оценката му за Дания.

Трагедията на Хамлет се допълва още от една измяна на любимата му Офелия. Без да съзнава, тя става оръдие в ръцете на новия крал, което той умело използва срещу датския принц.

Разочарован от майка си, от любимата, породилите се съмнения за предаността на приятелите му, карат Хамлет да се престори на луд и да въздаде справедливост тогава когато никой не очаква.

Престорената лудост на отмъстителя е универсален мотив в ренесансовия театър. Хамлет единствен знае виновникът за смъртта на баща си. Ето защо Клавдии няма основание да очаква отмъщение, но странното поведение на Хамлет вместо да притъпи бдителността на краля, събужда подозренията му. Престорената лудост няма сюжетни основания, тя има силен драматургичен ефект, тъй като позволява на Хамлет да говори всякакви дързости и да води елегантно смъртно опасната си игра.

От прочутия монолог на Хамлет Да бъдеш или не туй е въпросът. Дали е по достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш