Трагедията Хамлет на Шекспир се смята за едно от най- значителните произведения на световната литература. В нея великият драматург разглежда значими общочовешки проблеми. Разглежда сблъсъка между хуманистичните идеали и подлост, двуличие и корист. Това прави произведението трагедия, а героя трагичен.

Трагизмът на Хамлет е породен от несъответствието между светлите му хуманистични идеали и грозният лик на действителността.

Датският принц иска да живее в един по- добър и щастлив свят, но реалността не е такава. Тя е омърсена от непочтеност и продажност. Героят не може да се примири със злото и търси начини да се пребори с него. Това несъответствие води Хамлет до множество конфликти. Той е предаден от всички, на които вярва. В следствие, той остава сам и неразбран. Единственото, което му остава е да обмисля как да отмъсти, да защити честта си и да възвърне справедливостта. Безсилен се оказва Хамлет срещу злото, затова се преструва на луд. Лудостта му помага да достигне по- бързо до отмъщението, което желае, въпреки че е самотен и нещастен в тази борба.

В трагедията Хамлет е осъществен като изразител на идеите и устремите на ренесанса. Във Витенберг датският принц е усвоил уважението към човешката личност и отговорността към обществото. Той е учен, които знания са получени чрез анализ и синтез, чрез изследователски път. Връщайки се в родната Дания благородният дух е разбит. Тук той се сблъсква с лицемерието, подлостта, неблагодарността Трагизмът на Хамлет започва със смъртта на баща му, който олицетворява храброст, доблест, доброта, справедливост.

Съдбата нанася тежки удари на датския принц, един след друг, безжалостно. След смъртта на баща му кралицата се омъжва за чичо му. Крехката и лесно ранима душа на Хамлет започва да страда. Чувства се измамен от собствената си майка. Отвращава се от нея и иска отмъщение: Злодей проклет, злодей усмихнат!.

Хамлет е предаден от бившите си приятели и от любимата му Офелия, която без да знае е манипулирана от краля. Така героят остава самотен и неразбран да търси начин да се пребори с вилнеещото зло. Трагизмът се подразбира от думите на единия от придворните Има нещо гнило в Дания. Всички са заслепени от лукавия Клавдий. Изключение прави Хамлет. Той знае истината за смъртта на баща си и търси начини, за да накаже виновниците за стореното зло.

Мислещият Хамлет решава да се престори на луд. Мотивът за престорената лудост е често срещан в произведенията от ренесанса. Чрез него героите достигат по- лесно до целите си, без да са заподозрени в нещо. Но мнимата лудост на Хамлет кара Клавдий да се съмнява в него и да желае смъртта му. Освен това тя дава безнаказаното право на принца да говори, каквото мисли, без да го интересуват последствията.

Да бъдеш или не туй е въпросът. Дали е по- достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки така започва все известният монолог на Хамлет. В него той изразява колебанието си дали да остане смирен и да търпи безчинствата на Клавдий, или да се опълчи срещу него и да отмъсти. Монологът изразява най- ясно двата конфликта, които се пораждат. Единият е между Хамлет и светът на злото, а другият конфликт е със самия себе си. Датският принц се двоуми дали да отмъсти за баща си, както му подсказва синовният дълг или да се подчини на идеалите си.

В крайна сметка Хамлет избира да въздаде справедливост. Изправен пред море от мъки, датският принц започва своята борба. Сцената на Хамлет с кралицата показва отчаяното усилие на сина да вразуми своята майка. Изправя я пред огледалото на нейната душа и осъжда слабостта й в любовта. Убива Полоний в същата сцена. Като истински войн той влиза в последна схватка с Клавдий. Вече е въздал справедливост, Хамлет умира. Смъртта му е трагична по законите на драматургията. Трагичният герой