Трагичния сблъсък между идеал и действителност в

Дон Кихот и Хамлет

Дон Кихот и Хамлет са произведения, написни от двама велики ренесансови автори Сервантес и Шекспир. Докато Дон Кихот е типично ренесансов роман, изпълнен със сатира, Хамлет възниква в късния английски рнесанс и има барокови признаци.

Въпреки различията в жанра, главните герои в романът и трагедията имат много общи черти. И за двамата стремежът към добро и справедливост се е превърнал в основна цел. Дон Кихот и Хамлет служат на сходни идеали, но се различават в начина, по който се опитват да ги осъществят.

Рицарят на печалния образ избира действието, без да се съобразява с това, че средствата, които е избрал са безнадеждно остарели. Дон Кихот непреклонно вярва в способността си да промени света, да го направи по-добър. Хамлет осъзнава, че светът, в който живее е подвластен на злото, че е лишен от нравствени ценности. Завърнал се от Витенберг един напреднал град, център на прогресивни хуманистични идеи, Хамлет не може да се примири с несправедливостта, която го заобикаля, но осъзнава човешката си слабост и невъзможността сам да промени света. Това определя неговия трагичен характер, и обяснява бездействието му, колебанията и съмненията, които го разкъсват.

Хуманната същност на човека, принуден да живее в "разглобеното време" на бездуховност и девалвация на морала е подложена на изпитание. Дон Кихот и Хамлет съхраняват човешкото в себе си. Единственият начин да останат докрай верни на идеалите си се оказва лудостта. Дон Кихот е пленник на своята идея-фикс, че е странстващ рицар, който дири приключения по испанската земя двеста години след гибелта на рицарството. Всичко в него е комично: фигурата, лицето, шлемът - леген, пречупеното копие, любовта му към Дулсинея, конят му Росинант и верният му оръженосец. Той не е в състояние да разграничава действителността от илюзиите. Безумството на героя е дълбоко трагично, защото е израз на стремежа към възвишен и благороден идеал. В свят изцяло подчинен на материалното, поведението на Дон Кихот изглежда безумно, защото той става рицар, за да се бори с неправдите, да защити справедливостта и човешкото достойнство. Чрез безумието на Дон Кихот Сервантес изразява собствената си болка от трагичното разминаване между мечта и реалност.

Хамлет също полудява, макар и преднамерено. Но и при него идеята за разумната лудост присъства много плътно. Младият, образован човек, студент от прочутия Витенбергски университет, уравновесен и здравомислещ, е обречен да загуби своята вътрешна хармония. Хамлет полудява, защото Дания, този "образцов" затвор с безброй килии, клетки и ями", се стреми да погуби новото и красивото в душата на младия принц. Героят е принуден да живее в несъвършен свят след смъртта на баща си, осъзнава, че именно на него се пада тежката задача да се бори срещу силите на злото: