Трагичната смърт на свободния човек

(Интерпретативно съчинение върху Обесването на Васил Левски от Христо Ботев

Гениалността на големия български поет и революционер Христо Ботев е ясно изразена във всяко едно от произведенията му, но елегията Обесването на Васил Левски я затвърждава по възможно най-силния и убедителен начин. Главната причина за това е изключително силното въздействие на творбата върху всеки, докоснал се до нея.

Творбата Обесването на Васил Левски представя смъртта на най-значимия български борец за свобода Васил Левски. Гибелта му е дълбоко трагично и непоправимо събитие, което за мнозина означава и край на надеждите за Освобождение на България. За тази загуба скърби сякаш целият народ, останал без един достоен революционер. И макар Апостола на свободата да не е успял преди трагичния си край да постигне основната си цел освобождението на страната, той умира като свободен човек. Свободата е състояние на духа и всеки, осъзнал необходимостта от нея и борещ се за нея, я е постигнал поне в духовен аспект.

Стихотворението започва с риторичен въпрос и обръщение към родината майка. Чрез него лирическият говорител изразява своята загриженост и съпричастност към мъките ©. Същевременно обаче изразява гнева си към гарвана птица, символ на смъртта. Ако родината е мила, то гарванът е птицо проклета. За изграждането на изключително силната звукова картина в трети и четвърти стих на първа строфа важна роля играе алитерацията на съгласните г, р и з. Освен това се създава и зрителна представа за мрачна и зловеща обстановка.

Втора строфа започва с възклицанието Ох, което разкрива скръбта на лирическия говорител за съдбата на родината, чийто образ се слива с този на майката. Плачът © е заради безнадеждността на суровата © робска съдба. Тя е оставена да бъде черна робиня, а сакралното © желание за свобода е оставено без помощ. За лирическия говорител е недопустимо този свещен глас да не се чува от никого или както е показано чрез християнската символика, затвърждаваща важността му, да е глас във пустиня.

И въпреки искреното съчувствие на лирическия говорител към родината майка, трета строфа започва с повелителната форма Плачи!.

Народът е заслужил това свое страдание, след като е допуснал смъртта на Апостола на свободата. Описанието на мястото на тази трагична гибел е реалистично, а не извисено както в други Ботеви творби (пр. Хаджи Димитър). Там близо край град София създава усещане за принизеност, но тя не е омаловажаване на трагичната смърт на героя, а допълване на реализма на цялото събитие, носещ тъга заради неговата необратимост. Черното бесило, макар и символ на смъртта, навяващо страх, показва трагизма на възвишената смърт на бореца за свобода. Апостола виси на него със страшна сила, което разкрива огромния му героизъм.

България е загубила своя единствен син, достоен да поведе народа към свободата и да я извоюва. Другите са неспособни да го направят и точно това се разкрива в четвърта строфа. Картината на страданието на най-беззащитната част от обществото предизвиква както състрадание, така и чувство за безнадеждност:

Старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

От тази картина съзнателно липсват мъжете. Те сякаш са се скрили, засрамени от това, че не са помогнали на бореца за свобода и че са допуснали смъртта му.