Забравена парола?
Начало на реферати

Трагическото страдание и трагическото величиe na Eдип


ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ

НА ЕДИП




Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.

В своята драматическа творба „ Едип цар” Софокъл поставя като основен акцент проблема за съдбовна предопределеност и личния избор на човека. Чрез трагиката в живота на Едип , той изразява собственото си отношение- човешката съдба се променя от поведението на човека и нейните очертания зависят от темперамента и характера на отделната личност.

Едип, като потомък от рода на Лай е изключителен герой и човек с тежка съдба. Неговият образ е поставен между нравствено-етичнити норми и крайните проявления на човешкия характер. На него жребият е отредил извършването на смъртни грехове – отцеубийството и инцеста с майка му. Трагизмът се изразява в незнанието му.

Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себеси, корените си и истинската си същност. Въпреки всички пречки по пътя си той несъзнателно следва предначерната му от боговете съдба.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал е много успехи и е доказал на дело, че е мъдър и грижовен владетел. Неговата мъдрост е спасила града от Сфинкса, станал е цар на Тива, има власт, богатство и семейно щастие. Поданиците му го почитат и величаят и го наричат „....най-велик сред смъртните”. Между него и народа, цари разбира-

телство, хармония и взаимно уважение. Той е достоен човек, който се ползва с уважението на гражданите. Едип е добър управник, който е изпълнен със съчувствие и е готов да направи всичко , за да им помогне.

Един от важните смислови акценти в трагедията на Софокъл е значението на трагическата вина. Тя не се състои толкова в отцеубийството и кръвосмешението , а тя се дължи на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията. Това

отрицателно качество разкрива и други негативи в характера на Едип.

От една страна трагиката не е във вината му, а в съдбата му. Но от друга – Едип носи своята трагическа вина. Тя се заключава в неразумни постъпки в моменти, когато той има правото на избор – избор между добро и зло, между правилно и неправилно, постъпки, в които решаваща роля играе не предопределеността, а гневливият характер и буйният нрав на героя, за когото примирението е непосилно.

Основната обединяваща теzaна трагедията е темата за трагическата вина на Едип

поставена още в пролога.Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети, запазени в старогръцката литература. Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието на рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата престъплението, което Едип е извършил на младини, не е споменато до момента,

в който смътни догадки обвързват смъртата на цар Лай – предишният владетел на Тива, с Едип, който убива в състояние на емоционален афект. Реагира според отрицателното в характера си, което се оказва трагично за него. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя живот.Остава верен на природата си, но променя съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава и която е предизвикана от незнание. Всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено.

Трагическото страдание и трагическото величиe na Eдип facebook image
Публикувано от: Марийка Николова

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.