ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ

НА ЦАР ЕДИП

В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно. За това образите, които създава са живи и вълнуващи. Те непрестанно воюват срещу всичко, което е предопределено в живота им.

Това ясно се вижда в Едип цар, където независимо от предначертаната от съдба, на човека е дадено право за личен избор.На Едип, като потомък на рода Лай, е предопределено извършването на смъртни грехове отцеубийството и инцеста с майка му. Но той първоначално нищо не знае и в това е трагизмът му. Героят преминава през редица трудности и злощастия, докато опознае себе си.

Първоначално Едип се изявява като човек с високо чувство за отговорност. Постигнал е редица победи. Станал е цар на Тива. Спасил е града от Сфинкса и това го е направило велик владетел. С делата си многократно е доказал своята мъдрост. Поданиците му го почитат, защото винаги е готов да им помогне. Радва се на богатство и семейно щастие. За него се говори, че е ....най-велик сред смъртните.

Едип не е идеализиран герой. Той се отличава с гневен характер, който се проявява неведнъж. Особено силен е този гняв, когато героят започва да усеща своята трагическата вина. От една страна причина за отцеубийството и кръвосмешението е съдбата на Едип, но от друга, той извършва множество неразумни постъпки в моменти, когато има правото на избор. Точно в тези моменти, когато трябва да изяви свободната си воля, героят провява буйният си, гневлив характер и това го води към гибел.

Наистина страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Тя идва от родовото проклятие. В момент на силно раздразнение Едип убива цар Лай предишният владетел на Тива .Тогава постъпва прибързано, като в момента надделява отрицателното в характера му. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Това всъщност е емоционален кръстопът за героя. На него той остава верен на природата си, реагира спонтанно и гневно. По този начин поема трагичната вина, която първоначално не осъзнава. Трагичното е във факта, че всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено. Творбата на Софокъл внушава, че човек не може да избяга от съдбата си и сякаш няма нужда да се съпротивлява..

Трагизмът на героя е не само в страданието, но и в покаянието му. Като търси истината за смъртта на Лий Едип стига до драматичен сблъсък с прорицателя Тирезий. Гневът на царя е огромен, защото Тирезий отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Едновременно с това гневът на