Трагедията на ренесансовия човек в света на Елсинор

Трагедията Хамлет представя хуманизмът на Шекспир и разкрива желанието му да покаже човекът в най-добрата му светлина. По времето на ренесанса човекът е сякаш най-съвършеното същество. Пред него изникват нови стремежи и желания за изучаване на досега непозволеното. Ренесансът също така въвежда и нови проблеми появява се предпоставка за психологически анализ на индивида, който преди не е бил възможен. В творбата обаче се появява и конфликтът между идеалът за индивида и реалното поведение на хората в живота, именно там откриваме трагедията на ренесансовия човек в света на Елсинор.

Най-яркият Шекспиров персонаж Хамлет е прекрасен пример за типичният ренесансов човек. Датският принц е многостранна човешка личност и хода на творбата засяга не само желанието му за отмъщение, а и всичките му вътрешни вълнения, свързани с любовта, приятелството, бракът, отношението между деца и родители. Не ме радва човекът...не, не!. Тези Хамлетови думи отразяват разочарованието му от човека на неговото време като цяло. Той не се чувства на място и е огорчен от това, че злото всъщност присъства в индивида. Идеалните му представи са напълно преобърнати и там се раждат драмата и трагедията. Покрусен от случващото се около него Хамлет е задължен на самия себе си и на убежденията си да търси отмъщение за да върне отново доброто в живота на хората.

Светът на Елсинор е свят на лицемерие, на братоубийство и пошлост тъмница и затвор. Той напълно се противопоставя на възгледите на Датския принц за добро и хуманно. Хамлет е благороден по душа, той не е слаб типаж, но някак си се блуждае в тъмнина и меланхолия. Това чувство идва от усетът му, че нещо не е така, както би трябвало да бъде, че светът, в който живее не е този, в който би искал и си е представял. Той се намира на границата между тези два свята, лута се и все пак се стреми да си докаже, че неговият високо морален свят е действителността. Оттам идва и противоречивостта му за самият себе си - ту е немейски лъв, ту е глупец, страхлив,негодник. Но той е категоричен в мнението си за света на Елсинор. Още във втората сцена на първо действие откриваме тази категоричност на героя : О колко гадно, блудкаво, безплодно/за мене всичко в тоя свят изглежда!. Тези