Трагедията на ренесансовата личност в света на Хамлет.

Трагедията е категория ,която най-общото може да се характеризира като гибел и страдание за нравствено красивите герои.Именно такъв герой създава Шекспир в своята трагедия ,която поставя болните проблеми на епохата.Проблеми от различно естество:обществени,нравствени и духовни. Творбата изразява най-светлите идеи на Ренесанса , а най-важни ,от които са вечните състояния на човека ,които остават неизменени за времето.

Завръщайки се от университета във Витенберг Хамлет носи в себе си възвишени хуманистични идеали.Датският принц е възмутен от заобикалящия го свят, затова се опитва да го поправи. Но след разочарованието си от всичко и от всеки Хамлет осъзнава невъзможността на своите цели и безсилието сам да сглоби сриналия се свят. Именно в това се състой отчасти трагизмът на ренесансовата личност.

Чрез монолозите на Хамлет най-ясно проличава смута,който той изпитва от заобикалящия го свят и самокритичност относно посилноста да постигне своите възвишени идеи и идеали.

Още с пристигането си Елсинор Хамлет разобличава подлостта на всички, той е разочарован дори и от своята майка. В първият си монолог принцът не е натъжен толкова заради скорошната гибел на баща си отколкото от прибързаната нова женитба на майка му с чичо му.Той е погнусен и разочарован от майка си, до такава степен, че в съзнанието му настъпва мисъл за самоубийство . Но принципът бързо се отърсва от тях заради божиите закони , които забраняват това. Хамлет - носителят на възвишените хуманистични идеали е принуден да приеме предателството на своята майка. Тя, която като майка трябва да е олицетворение на възвишена и духовна красота се омърсява.Защото Гертруда е встъпила в кръвосмесително ложе,омъжвайки се за един грозен човек, грозен не външно ,а вътрешно,защото кой човек би убил брат си. Именно заради бързата измяна е разочарован Хамлет.

За Хамлет разочарованията следват едно след друго Хамлет разбира от призрака на баща си ,че чичо му воден от долната си алчност е извършил братоубийство. Хамлет не може да възприеме жестоката истина, затова във своя втори монолог той разкрива погнусата и отвращението си от човека като цяло. Затова той е носител на възвишени хуманистични идеали и дълбоко вярва в човека ,благородството на неговия дух ,сега разбира, че хората могат да извършват долни и грозно престъпления.

Принцът си поставя прекрасната мисия ,а именно да им отмъсти. Той е обладан от мисълта на нейната неосъществимост , именно в това се крие част от неговата трагичност. Хуманистичните идеали на Хамлет са в противоречие с неговия дълг на син и принц.Може би и в това се изразява