ТЪРНОВСКА КНОЖОВНА СКОЛА

Исторически контекст : След възстановяването на българската държава през 1187 г. Търново е обявен за престолен град . Десетилетия напред династията на Асеневци се стреми да придаде на града достолепие и внушителност : започва усилена строителна дейност , изгражда се Царевец , набожните служители издигат много храмове . Българските владетели превръщат града в свещено място : те донасят мощите на светци , който според средновековното схващане те са чудодейни . До първото десетилетие на 14 век литературната дейност е относително скромна , но от тридесетте години на века , с царуването на Иван Александър започва истински разцвет на книжовността и изкуствата . Книжнината възникнала през 14 и началото на 15 век като резултат от правописа , жанрово стилистична и богослужебна реформа на Патриарх Евтимий и неговите следовници , се свързва понятието Търновска книжовна школа . Към творците от Търновска книжовна школа освен Патриарх Евтимий , трябва да се причислят и Григорий Цамблак , Йоасаф Бдински , Константин Костенечки . Те оставят богата литературна