Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото

За трагедията на Шекспир е валидна древната мъдрост на Протагор Човекът е мярка на нещата. Като постява човека в центъра на своите тврчески търсения, Шекспир създава трагедии, които съдържат дълбок хуманистичен патос и отговарят на вечните въпроси за живота и смъртта, за красивото и грозното, за доброто и злото.

Духовния свят на човека в епохата на Ренесанса намира въплащение в образа на Хамлет от едноменната трагедия на Шекспир. Датският принц носи у себе си духовната мощ на човека, освободен от догмата и канона. Героят на Шекспир е нравствено възвишена личност, за която правото на избор и нормите на хуманистичния морал са основа на мисленето и поведението. Той изразява идеите и устрема на Ренесанса, но неговите високи стремления се сблускват с елсинорското общество. И в този конфликт Шекспир създава представа за изключителния ум и хуманистичните пориви на своя герой.
Хамлет запазва своята морална чистота в света на злото. Той е свободен в правото на избора и не се подчинява на злото. Хамлет се домогва до трагичната истина, че светът е затвор. Неговият трагизъм се поражда от невъзможността да доведе до край хуманистичната му борба срещу лижемерието и пошлостта, защото не е необходимо много време, за да разбере притворството на хората около себе си. Хамлет от висотата на ренесансовия идеал съзнава нарушената хармония. Мотивът за гнилотата, морето от бедствия и изкълчената става на времето са метафорични образи, които изразяват философската дълбочина на героя и трагичната му невъзможност да възстанови нарушената хармония, са въведе човешкото у човека.

Но в това затворено пространство на злото Хамлет е духовно освободен човек, който съди злото като назовава грозотата с нейното истинско име. Никой не е в състояние да впримчи в злото духовно освободения човек. Той не е подвластен на грозотата, която го заобикаля. Но допирът му до нея го довежда до трагична болка. Невъзможността да бъде спечелена битката за човешкото начало ражда голямата трагедия на хуманиста Хамлет. Като вътрешно свободен човек Хамлет има право на избор в коварния свят на злото, но това не намалява трагичната му болка, защото хуманистът разбира, че злото е проникнало в душата на човека, че това висше създание на природата вече не го радва. Дори бившите му приятели Розенкрац и Гилденщерн не са пощадени, защото избират пътя на удобството и по-малкото съпротивление. Мястото на Хамлет в борбата срещу злото в света се определя до голяма степен от готовността му да извърви докрай пътя си на честен човек.

Трагичните размисли на датския принц разкриват кризата в духовното битие на хуманиста, дълбоките разочарования от нравствената деградация на чочвека обезверяват Хамлет. Трагизмът му се поражда в най-голяма степен и от сблъсъка с реалната действителност, която се оказва пълна противоположност на ученото в университета във Витемберг. Трагизмът се подсилва и от прозрението, че невъзможно да бъде наместена изкълчената става на времето. В света на злото Хамлет трябва да вземе съдбовно решение в своя живот как да живее, като се лиши доброволно от правото на живот или да живее въпреки всичко сложни въпроси, чиито отговор може да даде духовно свободния човек, какъвто е Хамлет. Възвишените му късноренесансови идеалирухват под въздействие на обстоятелствата и го правят скептик. Защото умния човек почти веднага след идването си в Елсинор осъзнава истината, че е обречен или да се подчини на дворцовите закони като умре духовно, или да загине физически в борбата срещу злото.Това е трагичната обреченост на духовно освободения човек.