Традиционно и модерно в творчеството на П. П. Славейков /Л И С/

В края на ХХ и началото на ХХ век се поставя начало на нов етап в развитието на българската литература. Характерната за Възраждането синкретичност се разрушава, а след Освобождението творците започват да гледат на себе си като на специална категория, обособена и отграничена от обществените маси. Промяната на историческата действителност в края на ХХ в. създава обективните предпоставки в българската култура да навлязат модерните течения на западноевропейските тенденции. Чрез кръга Мисъл в България постепенно навлизат чертите на индивидуализма. Благодарение на това направление се дава отговор на необходимостта от израз на проблемите на личността след дългия етап на етноцентризъм в литературата. Допирът със заподноевропейската култура и изкуство и преосмислянето на народното творчество са черти на развиващия се индивидуализъм. Сред неговите най- видни представители е духовният ръководител на кръга Мисъл П. П. Славейков. Той се запознава с най- новите проблеми на модерната европейска мисъл по време на следването си в Лайпциг, слуша лекциите на Вунд и Фолкет, чете немските философи от Фихте до Ницше, увличайки се от идеята за свърхчовека, а не по- малко влияние му оказва и руската класическа литература. Философията и възрожденските традиции оформят представата му за човека и света.

Славейковата индивидуалност е ситуирана в пространството между възрожденските идеали и модерната проблематика на личността. Творецът възприема доосвобожденската идея да помогне на народа да излезе от робската непросветеност, като пътя за това израстване той вижда в индивидуализма, в издигане нивото на отделната човешка личност. Славейков се вълнува от проблемите и душевността на отделния човек, тъй като от него започва пътят към всеобщия прогрес.

В творчеството на Славейков народната традиция не е отхвърлена, а преосмислена. В модусите на родното творецът поставя за смислов център преживяванията и душевността на индивида. Целта, която стои пред четворката от кръга Мисъл, е да приобщят българската литература към съвременните европейски тенденции. Тази амбиция придобива реални измерения в творчеството на вожда на модерната българска литература. Традиционно и модерно са свързани в Славейковите произведения, образувайки неделимо и жизнено цяло, което пребъдва благодарение на вложената идея за смисъла и търсенето на такъв в човешкия живот. Уникалното съчетание на индивидуалното и народното създава големите универсални идеи за битийно и надбитийно.

Славейков утвърждава типа на културния герой в българската литература, способен да твори нови светове, като пресъздава себе си и своите идеали. Идеен обединител на Славейковото творчество е човекът творец на битието.

В книгата Епически песни за фолклорните стилизации и битово- психологическите поеми Славейков заимства от фолклора поетиката им и някои мотиви, докато философските поеми са с подчертано модернистични проблематика и поетика. Народното творчество е използвано да осъществи целите на голямата тема за ярката човешка индивидуалност. Представена е изключителната личност, която живее по свои закони и отстоява себе си и личната си свобода.