ТРАДИЦИИ И НОВАТОРСТВО В ПОЕЗИЯТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Големите поети са ярки творчески индивидуалности.Но в своята самобитност имат нещо общо -те израстват на основата на традицията ,като я надмогват ,зареждат я с ново художествено виждане ,с непознати етически търсения.Традицията носи в себе си натрупаното през годините ,установеното в естетическото съзнание на нацията.Тя е начин на национално мислене.Но за всяка литература са характерни процесите на обновление.Така възниква въпросът за съотношението м/у традиция и новаторство :как ,кога и в какво отношение с традицията възниква новото ,кое го определя.

П.П.Славейков е явление ,в чието творчеотво можем да намерим отговор на този общ за литературата проблем.Това е творецът ,който наследява художествените ценности от традицията и в същото време съзначтелно и активно и противоречи ,търсейки нов път за развитието на българската литература.

Бзспорно епохата актвизира естетическите търсения на Славейков но и сам той е неспокоина и устремена към недостигнатото личност ,с благородни амбиции за извисяване ни националната ни литература.Като творец той иска да извърви неизвървян път ,не се задоволява с установените истини.

Своите нови естетически основи Славейков изразява на страниците на списание Мисъл ,отправна точка за развитието на българския модернизъм.Създадено през 1692г. от Славейков и д-р Кръстев ,то има определена естетическа програма :култивиране на читателския вкус ,борба с/у ниското художествено равнище на българската литература ,стремежът към нейното европеизиране.Списанието се превръща във форум за изява на бележити твории :Алеко Константинов ,П.К.Яворов ,К.Христов ,П.Ю.Тодоров.Знаменитата четворка от кръга "Мисъл"/П.П.Славейков ,д-р Кръстев ,П.К.Яворов и П.Ю.Тодоров /утвърждава новото разбиране за литературата и изкуството ,различно от това на възрожденските писатели.Творецът не може да бъде и поет ,и терзия /П.П.Славейков/ ,литературата трябва да се обособи като самостоятелна област ,необвързана с обществения живот ,далеч от "врявата на деня".

В творчеството на П.П.Славейков традиционното и новаторското са в диалектическо единство.Той се придържа към реалистичните и демократични корени на нашата литература ,но едновременно с това открива нови хоризонти пред нея.Той търси и намира човека като индивидуалност ,а не само като част от колектива ,в отношение към народа.Интерес към човешката индивидуалност ,към човешката душевност и нравственост ,предпочитание към вечното ,непреходното в психологически ,етичен и философски план -това придава едно ново звучене на творчеството му ,една психологическа насоченост на негозия реализъм.

Често използваните от поета източни мотиви създават особена поетическа образност ,която подлага на присмех ориенталщината на властниците.Ярко изобличение на огромната пропаст м/у народа и правителството е и аналогията м/у Манго и шаха ,мечката и държавата