Христо Фотев

Тоя влак за Бургас...

На Недялко Йорданов

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз - там забравям,

че съм кратък и лош - че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус -

възмутителен спомен за мен.